П олин Колинс, звездата от филма „Шърли Валънтайн“, за който бе номинирана за „Оскар“ през 1990 г., е починала на 85-годишна възраст.
Актрисата е издъхнала „мирно“ в дом за възрастни хора в Лондон, заобиколена от своето семейство, след като години наред се е борила с болестта на Паркинсон, съобщават близките ѝ, цитирани от ВВС.
Actress Pauline Collins, star of film Shirley Valentine for which she was Oscar nominated, has died aged 85 https://t.co/k5yTvcg2O4
— BBC Breaking News (@BBCBreaking) November 6, 2025
Колинс ще остане в паметта на зрителите най-вече с ролята на неудовлетворената домакиня Шърли в награждавания филм на Луис Гилбърт, базиран на едноименната пиеса на Уили Ръсел.
Изпълнението ѝ, високо оценено от критиците, ѝ носи „Златен глобус“ за най-добра актриса и награда БАФТА.
- „Остроумно присъствие“
В изявление семейството на Колинс сподели: „Полин беше толкова много неща за толкова много хора, играейки различни роли в живота си. Ярко, искрящо, остроумно присъствие на сцената и екрана. В блестящата си кариера тя пресъздаваше политици, майки и кралици.“
„Тя винаги ще бъде запомнена като емблематичната, волева, жизнерадостна и мъдра Шърли Валънтайн – роля, която направи изцяло своя. Ние познавахме всички тези нейни страни, защото магията ѝ беше във всяка една от тях.“
Близките ѝ я описват като „любяща майка, прекрасна баба и прабаба“ и „любовта за цял живот“ на актьора Джон Алдъртън.
„Топла, забавна, щедра, внимателна и мъдра – тя винаги беше до нас“, казват те, изразявайки благодарност към болногледачите, които са се грижили за нея с „достойнство, състрадание и, най-вече, с любов“.
„Тя не би могла да има по-спокойно сбогуване. Надяваме се, че ще я запомните в разцвета на силите ѝ – толкова радостна и пълна с енергия – и че ще ни оставите пространство и уединение, за да осмислим живота без нея.“
Shirley Valentine star Pauline Collins dies at 85 after Parkinson's battle in care homehttps://t.co/bVgREBbP4Uhttps://t.co/bVgREBbP4U
— The Daily Record (@Daily_Record) November 6, 2025
- „Забележителна звезда“
Съпругът ѝ Джон Алдъртън също публикува отделно изявление, в което я описва като „забележителна звезда“, с която е работил повече от всеки друг актьор.
„Видях не само невероятния ѝ диапазон от персонажи, но и магията ѝ да изважда най-доброто от всеки, с когото работи“, споделя той. „Тя искаше всички да бъдат специални и го постигаше, без никога да казва „Вижте ме“. Не е чудно, че беше избрана за любимка на нацията през 70-те години.“
Той допълва, че тя винаги ще бъде запомнена с „Шърли Валънтайн“ – „не само заради номинацията си за „Оскар“ или заради филма, а и заради това, че спечели всичките седем награди, когато я изигра на Бродуей, превъплъщавайки се във всеки герой от пиесата“.
- Историята на Шърли Валънтайн
Шърли Валънтайн е домакиня на средна възраст от Ливърпул, уморена от безчувствения си съпруг (в ролята – Бърнард Хил) и от монотонния живот в предградията.
Всичко се променя, когато най-добрата ѝ приятелка печели почивка за двама в Гърция. Шърли заминава и се влюбва в местен собственик на таверна – героят на Том Конти. Страстната им авантюра събужда у нея отново жаждата за живот и любов.
- Почит от колеги
Сценаристът Ръсел Т. Дейвис, който е работил с Колинс по епизода „Зъб и нокът“ от сериала „Доктор Кой“ (2006 г.), написа в Instagram:
„Беше голяма чест да я имам на снимачната площадка – бях във възторг. О, тя беше сочна и прекрасна, и най-добрата актриса.“
Писателят Матю Тод добавя: „Тя казва повече за живота във Великобритания по онова време, отколкото която и да е историческа книга някога би могла.“
- Кариера на сцената и екрана
Колинс за първи път изиграва Шърли Валънтайн на сцената на лондонския театър „Водвил“ през 1988 г. и печели наградата „Оливие“ за най-добра актриса.
През следващата година тя повтаря ролята на Бродуей в Ню Йорк и отново е отличена с множество награди, сред които престижната „Тони“. По-късно през същата година излиза и филмовата адаптация.
Сред другите ѝ филми се откроява „Град на радостта“ (1991) с Патрик Суейзи, заснет в Калкута, който ѝ носи световно признание.
Колинс израства близо до Ливърпул. Първоначално работи като учителка, но любовта към театъра я отвежда на сцената. През 1957 г. получава първата си малка роля – медицинска сестра в сериала „Спешно отделение 10“.
Дебютът ѝ в киното е през 1966 г. във филма „Тайните на момиче от вятърната мелница“, където играе танцьорка в лондонския клуб „Уиндмил“.
След редица сценични роли тя използва характерния си ливърпулски акцент, за да получи водеща роля в „Червените птици“ (1969).
Тя се появява и в пет епизода на „Доктор Кой“, но през 2012 г. разкрива пред „Гардиън“, че през 1967 г. е отказала предложение за още 39 епизода: „Мислех, че е като затворническа присъда. Може би щеше да ми помогне в началото, но щях да пропусна толкова много други неща“, казва тя.
- Любов и семейство
На снимачната площадка Колинс среща бъдещия си съпруг Джон Алдъртън. Двамата се женят през 1969 г. и имат три деца – Никълъс, Кейт и Ричард.
Двойката често работи заедно, включително в популярния сериал на ITV „Upstairs, Downstairs“, където тя играе камериерка.
Сред по-късните ѝ роли са телевизионните адаптации на „Мрачната къща“ (2005) и „Дикенсиан“ (2015), както и филмът „Квартет“ (2012), където си партнира с Дейм Маги Смит, Майкъл Гамбън, Том Кортни, Били Конъли и Шеридан Смит.
