Путин: Нека не допуснем "нов пожар" в Близкия изток

Русия осъжда акцията на Израел срещу хуманитарния конвой за Газа и ще защити тази позиция в Съвета за сигурност на ООН, заяви руският премиер Владимир Путин на съвместна пресконференция с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул, предаде ИТАР-ТАСС.

Той е в Турция за международната конференция за взаимодействие и мерки за доверие в Азия.

"Разбираме чувствата на турското ръководство, изказваме съболезнования за жертвите и ще отстояваме позицията си пред Съвета за сигурност на ООН", каза руският премиер.

Особено съжаление предизвиква това, че нападението срещу конвоя е направено в неутрални води и този факт изисква специално внимание, заяви Путин.

На пленарно заседание на международната конференция за взаимодействие и мерки за доверие в Азия руският премиер оцени, че в момента първостепенна задача при сегашната ситуация в Близкия изток е да се охладят страстите, щателно и всестранно да се проучат обстоятелствата и да се направи необходимото разследване за инцидента, който предизвика ново напрежение в региона.

"Дълбоко сме обезпокоени от толкова грубо нарушение на общопризнатите международноправни норми. Не бива да се допуска в Близкия изток да пламне нов пожар", заяви Путин.

Израелският посланик в Анкара Габи Леви напусна закрито заседание

на държавни и правителствени глави от Конференцията, предаде електронното издание на в. "Хюриет".

Това е станало по време на много остро изказване на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. След приключването на речта на Ахмадинеджад израелският посланик се е върнал в залата.

На конференцията в Истанбул Израел е представен на ниво посланик, въпреки че първоначално се очакваше да изпрати по-високопоставен представител. Заради възникналата след нападението на 31 май криза Израел, който е член на международната конференция, остана представен само от посланика си в Турция.

Освен това турският премиер Реджеп Тайип Ердоган не покани Израел снощи на вечерята в чест на гостите, участващи във форума, посочва още "Хюриет".

Иран

На форума Путин засегна и темата за иранската ядрена програма. Той прикани президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад да сътрудничи по-активно със световната общност, за да бъдат свалени от дневния ред тревогите, свързани с нея.

Руският премиер призова проблемът да бъде решен "безусловно, чрез конструктивни преговори, като се включат всички заинтересовани страни и бъдат спазени интересите на всеки участник в преговорите".

Според нас резолюцията на Съвета за сигурност на ООН по иранския проблем на практика е съгласувана, заяви Путин на пресконференция след преговори с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Според цитирани от агенцията информирани източници в ООН, гласуването за новата проекторезолюция, предвиждаща по-строги санкции срещу Иран, може да се състои още в сряда, 9 юни.

Бъдещата резолюция не бива да затваря за Иран пътя към мирна ядрена програма, убеден е Путин.

"Тези решения не трябва да отиват твърде далеч и да поставят иранския народ във фалшиво положение, което да издигне бариери пред мирната атомна енергетика", каза руският премиер.

Той съобщи съобщя, че през август официално ще бъде открита АЕЦ в Бушехр. Русия и Иран ще експлоатират съвместно първата иранска АЕЦ.

Междувременно иранският президент Махмуд Ахмадинеджад предупреди

Русия да не се сдружава с враговете на Иран.

"Няма голям проблем, но те трябва да внимават да не застанат на страната на враговете на иранския народ", каза Ахмадинеджад.

Иран настоява, че развива ядрената си програма изцяло с мирни цели, за производство на енергия, но много страни подозират, че в действителност се стреми да създаде ядрени оръжия.

"Ние казваме: "Мирна ядрена енергия за всички, ядрени бомби - за никого", заяви Ахмадинеджад.

Афганистан

Владимир Путин предложи проблемът с производството на наркотици в Афганистан да бъде разгледан специално в Съвета за сигурност на ООН. Несъгласуваните контрамерки надали биха могли да доведат до осезаем резултат.

Русия е главната жертва на афганистанското наркопроизводство, затова тъкмо тя трябва да оглави световно движение за неговото ликвидиране в рамките на антинаркотична коалиция, заяви Виктор Иванов, шеф на федералната служба за контрол върху наркотиците, в публикувано вчера интервю за "Росийская газета".

Русия предлага план от седем точки, който предвижда да бъдат унищожени маковите плантации в Афганистан с химически средства, безопасни за човека, и правителството да конфискува земите, където се отглеждат наркотични култури, каза Иванов. Наркозаплахата се е наредила сред основните проблеми на XXI в. Този проблем е също тъй сериозен, колкото и Втората световна война през ХХ в. Затова е невъзможно да бъде решен без общи усилия от на държавите в ЕС, НАТО и Русия, добави руският представител.

Енергетика

Споразумението между Турция и Азербайджан за доставка на газ от находището "Шах Дениз 2" няма да повлияе на изпълнението на проекта "Южен поток", заяви премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Редица експерти посочват, че азербайджанският газ е перспективен източник за захранване на европейския газопровод "Набуко", който според мнозина е конкурент на "Южен поток".

Владимир Путин също изрази мнение, че споразумението не е заплаха и за проекта "Син поток".

"Радваме се, ако партньорите ни диферсифицират доставките на суровини, и не виждаме проблем в това" отбеляза той.

Путин напомни също така, че се обсъжда възможността за строителство на газопровод "Син поток-2". Икономическата целесъобразност на този проект обаче трябва да бъде преразгледана, най-вече предвид факта, че Израел най-вероятно няма да има интерес от него.

"Разглеждахме този проект като допълнителна възможност за доставки на газ за нарастващия турски пазар, но и като възможност за транзит на газ в трети страни, включително в Израел, Сирия и Ливан", припомни Путин.

Според последни данни обаче Израел е открил собствени залежи в шелфа си и поради това "Син поток" може да не бъде продължен до Израел, тъй като просто не е необходим на страната, поясни руският премиер.

Международната конференция за взаимодействие и мерки за доверие в Азия. В нея участват лидерите на повече от 22 държави - Азербайджан, Афганистан, Египет, Израел, Индия, Иран, Йордания, Казахстан, Китай, Киргизстан, Монголия, Пакистан, Палестина, Република Корея, Русия, Таджикистан, Тайланд, Турция, Узбекистан и Обединените арабски емирства.

Тези страни заемат почти 90% от територията на Азия, а населението им е половината от населението на земята. На конференцията председателството за четиригодишен мандат бе поето от турския президент Абдула Гюл.