Въведената в Беларус административна отговорност за правонарушения в интернет не предвижда беларусите тотално да бъдат изключени от световната мрежа.
Това бяха принудени да обяснят местни чиновници, съобщи Би Би Си.
От днес в страната влиза в сила нов закон, който ограничава достъпа до местни и чуждестранни сайтове, смятани за екстремистки, предаде Ройтерс.
Смята се, че мярката е в отговор на антиправителствените протести, организирани онлайн, и цели да ограничи още повече дейността на опозицията.
Новият закон блокира порнографските сайтове, но освен това
забранява на беларуски фирми да рекламират стоки и услуги на сайтове, които не са регистрирани в бившата съветска република.
Глобите за нарушителите може да достигнат 1 млн. беларуски рубли (100 евро).
Те ще се налагат и на граждани, използващи сайтове, регистрирани извън Беларус, за да извършват финансови транзакции или да изпращат имейли.
За прилагането на новия закон ще отговарят интернет доставчиците.
Чужди експерти се опасяват, че
Беларус може да блокира изцяло чуждите уебсайтове
и да принуди международните корпорации да не допускат беларуски потребители в сайтовете си.
Тези норми бяха приети през декември от парламента като развитие на президентски указ отпреди почти две години за "мерки за усъвършенстване на използването на националния сегмент от мрежата интернет".
Вече действа и
"черен списък" на сайтове,
достъпът до които е блокиран в образователните заведения, държавните учреждения и фирмите, контролирани от тях.
Според Държавната инспекция по електрокомуникациите, отговорна за "ограничения достъп", списъкът включва главно порнографски сайтове.
Служители обаче съобщават, че в учрежденията от няколко седмици вече на практика е блокиран достъпът до социалните мрежи и някои опозиционни портали, посочва Би Би Си.
Оперативно-аналитичният център (ОАЦ) към президента Лукашенко опроверга в четвъртък данни на "някои медии", че ще се търси отговорност от посетителите на чуждестранни сайтове.
ОАЦ обясни чрез печата, че "законодателството не възпрепятства беларуските стопански субекти да продават стоки, да изпълняват работа и предоставят услуги извън пределите на Беларус, използвайки чуждестранни интернет ресурси".
Отговорност ще се търси "не от потребителите на чуждестранни сайтове, а от субекти, които предоставят услуги на беларуските интернет потребители, а са разположени извън пределите на Беларус", цитира Би Би Си Фьодор Короленко, директор на местната компания "Акавита".
Беларусите ще могат да използват сайтовете с блокиран достъп в държавните учреждения, "щом се върнат вкъщи или от личния си мобилен телефон", изтъква той и нарича "малко преувеличена шумотевицата" във връзка с мерките на властите.
Според ОАЦ, тези мерки целят да осигурят прозрачност в интернет търговията
и "да бранят интересите на беларуските интернет потребители от информация, чието разпространение е забранено от закона (търговия с хора, порнографски материали, пропаганда на насилието, жестокостта и т. н.), да формират условия за защита на честта и достойнството".
През последните седмици обаче бяха блокирани редица опозиционни сайтове. Около Нова година имаше кибер атака срещу правозащитния сайт "Харта-97"; почти от седмица е блокиран сайтът на регистрираната в Чехия, но действаща в Беларус организация "Млад фронт", допълва Би Би Си.
Беларуският президент Александър Лукашенко, който е на власт от 1994 г., заема все по-твърда линия срещу опозицията, която често обвинява, че получава помощ и пари от чужбина.
Политически противници на 57-годишния авторитарен лидер използваха социални мрежи в интернет, за да координират вълната от мълчаливи протести срещу него през лятото на миналата година. Според анализатори новият закон ще засегне особено компаниите, които използват чуждестранни сайтове.
