Атанас Куцев е фотограф и току що завършил журналист. В началото на декември той замина за два месеца като доброволец в Непал, където преподава английски език на деца монаси. Планирал е много планински преходи, пътувания през цяла Индия, а в следващите два месеца из Малайзия и Тайланд. За него това пътуване е пътят на живота му. Vesti.bg ви дава възможност да погледнете Азия през неговите очи.
Разхождам се по улиците на най-големия град в Непал – столицата Катманду. Бяла кожа, западно облекло, раница, фотоапарат... Оглеждам се в очите на местните хора и не виждам нищо повече от един турист. Още по-лошо - виждам банкомат.
Непал разчита предимно на туризма си. Тук няма сериозно производство в никоя сфера, нито големи инвеститори. Но пък има Еверест, екзотика и евтина работна ръка.
Тамел е името на квартала в центъра на града. Притегателно място за всички, място, където бизнесът среща клиента. Отправна точка за туристите. Можеш да си купиш сувенири, дрехи, планинска екипировка, шал от 100% кашмир и пр., можеш да опиташ всякаква кухня. В града това е най-скъпото и най-лошото място за пазаруване.
Опитах да си купя спален чувал. “Марков е. Добра цена – високо качество”, ухили ми се продавачът, непалец от планинско селце. Стоката му беше със съмнително качество. Попитах колко струва чувалът. 6000 рупии, отвърна той (около 45 евро). Казах му, че ми е много и че съм доброволец от Източна Европа – пари нямам. Колко давам ли – 2000 рупии. Изсмя ми се. И смъкна на 5000. Повторих цената си. “Уникална отстъпка ти правя – 4000!”. Няма да стане, съжалявам, му казах аз и тръгнах да излизам. На вратата чух: “3000! Последно предложение!”. Отказах. Той махна с ръка вместо “разкарай се”. Това пазарене е ежедневие тук. Успях да смъкна цената на половина, а чувалът едва ли струва и толкова.
Непал е прекрасно място да похарчиш много пари. Както беше казал някой – “Какво искаш? Непал е между Китай и Индия”. 1 евро е около 132 рупии. Можеш да пиеш кафе за 20 рупии, да обядваш за 50, кутия цигари е 90. На втория ден в Катманду си купих панталони за 500 рупии (по-малко от 4 евро). Много западни европейци, американци и канадци идват тук заради “спиритуалното изживяване”, заради екзотичността, заради онази хипи култура, заради планините. Представяте ли си колко евтино им се струва всичко тук?
До момента, в който не попаднат на някоя от хилядите туристически агенции, които организират туристическите пътувания в района. Преди няколко дни помолих да ми предложат двудневно пътуване в близост до Катманду. “Нагаркот”, каза човекът. Всичко влиза в цената, караме ви, връщаме ви, прекрасен хотел – 115 долара. Не е малко, нали? На следващия ден направих това пътуване сам и ми излезе със 100 долара по-евтино.
Прави впечатление, че входът за посещение на културно-историческите забележителности е 4 пъти по-нисък за непалците, отколкото за туристите. За доброволци като мен понякога е безплатен – нали и ние работим за страната, казват. Но все пак си оставам турист. Оставам си машина за пари.
Тук можете да разгледате още снимки от улиците на Катманду:
криза, която тихо расте" />
