П рез последната година в Русия бяха приети редица антимигрантски закони. Много от трудовите мигранти все по-често се сблъскват с ксенофобия, преследване и принудително експулсиране, съобщи Deutsche Welle.
Една година след терористичното нападение в концертната зала "Крокус сити хол" край Москва съдебният процес срещу предполагаемите участници продължава. Обвинения са повдигнати срещу 27 души, включително срещу четирима преки участници в нападението. Много от тях са граждани на Таджикистан, работили временно в Русия. По време на разпитите те са признали, че са приели да участват за пари. При терористичната атака загинаха 146 души, а 550 бяха ранени.
След терористичния акт в Русия се надигна вълна от ксенофобия срещу граждани от централноазиатските държави. За тези настроения допринесе и парламентът, който прие редица мерки срещу незаконната миграция. Една от най-противоречивите сред тях е забраната за обучение в руски училища на деца на мигранти, освен ако не положат изпит по руски език.
Терористичната атака е организирана от "Вилаят Хорасан"
По време на нападението в сградата е имало най-малко 5000 души - всички билети за концерта на групата "Пикник" са били разпродадени. Когато терористичната атака започва, много зрители вече са заели местата си в залата. Терористите откриват огън по зрителите и подпалват сградата. По-късно е установено, че сред жертвите има и хора, които са се задушили от огъня, както и - че терористите са успели спокойно да се оттеглят, тъй като изпратените към залата специални части се забавили заради тежкия пътен трафик.
Отговорност за нападението в "Крокус сити хол" пое терористичната групировка "Вилаят Хорасан" - афганистанският клон на международната терористична организация "Ислямска държава" (ИД). Тази групировка разглежда Русия като враг заради участието на Москва в сирийския конфликт на страната на президента Башар Асад и в историческия контекст на военните действия на Русия в Афганистан и Чечения.
Антимигрантски настроения
Руските държавни медии широко разгласиха историята на 15-годишния ученик Ислам Халилов, работил в "Крокус" като гардеробиер. По време на терористичната атака той успява да изведе повече от сто души от сградата. Медиите обръщат внимание на факта, че родителите на тийнейджъра са от Киргизстан и Узбекистан. След популяризирането на неговия подвиг от медиите, момчето бе наградено с руски медал за заслуги, а музикантът Алишер Моргенщерн му подари един милион рубли. С това обаче вниманието към произхода на Халилов приключви. Междувременно крайнодесни медии призовават към насилие срещу мигрантите от Централна Азия и настояват такива семейства да бъдат депортирани.
Враждебността към централноазиатците надхвърля словесните обиди. Например в Благовещенск неизвестни лица подпалиха магазин, собственост на таджикски граждани. При друг инцидент в Калуга трима таджикски граждани са били пребити от група неидентифицирани мъже. Давид (името е променено - б. ред.) от Узбекистан разказва пред ДВ, че още от първите дни след терористичната атака в страната се усещат силни антиимигрантски настроения. Така например се разпространяват фалшиви съобщения, че "хора с неславянски външен вид ще бъдат пребити". И много мигранти се страхуват да излизат на улицата.
По-строго антимиграционно законодателство
След терористичното нападение Държавната дума прие редица закони, уж за да засили контрола върху миграцията. С един от тях беше опростена процедурата за експулсиране на нелегални мигранти - полицията вече може да действа и без да се обръща към съда. В същото време стана по-трудно както получаването на жителство, така и на разрешително за временно пребиваване, получени чрез сключване на брак. А децата на мигрантите, които не са издържали изпит по руски език, не могат да се обучават в руски училища.
По-строго се наказва и организирането на нелегална миграция към Русия - това вече се третира като тежко престъпление, санкцията за което е от осем до 15 години затвор. А съдилищата вече разглеждат незаконния статут на мигрантите като утежняващо обстоятелство.
Преследвания на мигранти в Русия
В същото време руските правоприлагащите органи започнаха мащабна кампания срещу мигрантите, най-вече срещу трудовите мигранти от страните от Централна Азия. Зачестиха масовите проверки на миграционните служби в милионните руски градове: служители на реда нахлуват на строителни обекти, пазари, в хостели и общежития.
Задържаните лица при такива акции или биват експулсирани от Русия, или са принуждавани да се сражават в Украйна. Те подписват договори с руското министерство на отбраната, което им позволява бързо да получат руски паспорт. През 2024-а година принудително експулсирани от Русия са били над 157 000 чужденци, нарушили закона - с 45 процента повече, отколкото година по-рано. А отказите за влизане в Русия през 2024-а са над 267 000 - с близо 94 000 повече, отколкото през 2023-а година, сочат данните на руското вътрешно министерство.
Давид е лишен от правото да се върне в Русия
Давид от Узбекистан е работил в Русия напълно легално - зает бил в сектора на търговията. Терористичната атака в "Крокус сити хол" го заварва в родината му, където прекарва отпуската си. След това обаче не му разрешават да се върне в обратно Русия, което той си обяснява именно с антимигрантските настроения .
На границата Давид е бил претърсен и разпитван от цивилни полицаи, които му предложили да подпише договор с руската армия. Той смята, че това са били хора от ФСБ. След като отказал да се бие в Украйна, не го пуснали да влезе в Русия. "Все още не знам причините за отказа, така и не ми дадоха нищо писмено", казва той. Заедно с него още няколко души получили отказ за влизане в Русия и е трябвало да се върнат у дома. Давид сподеял, че се чувствал търсен в Русия, тъй като в момента там има остър недостиг на работна ръка.
