Р уският президент Владимир Путин сключи с иранския си колега Масуд Пезешкиан всестранно споразумение за укрепване на връзките в момент, когато страните им са подложени на тежки западни санкции, предаде Франс прес. Пактът между Москва и Техеран обаче не предвижда клауза за военна взаимопомощ, което е и съществената разлика между него и този между Русия и Северна Корея, сключен миналата година.
Новият договор, подписан в петък в руската столица, предвижда по-специално задълбочаване на военното и икономическото сътрудничество, като и двете държави определиха пакта като важен етап в развитието на двустранните отношения.
Москва започна да гледа на Ислямската република като на стратегически съюзник, откакто нахлу в Украйна през февруари 2022 г., което предизвика безпокойство в западните столици, тъй като те възприемат Русия и Иран като зловредни субекти на международната арена.
Двете страни се ангажираха да си помагат взаимно при противодействието на „заплахи за сигурността“, според копие от споразумението, разпространено от Кремъл. Но това няма да бъде пакт за военна взаимопомощ като този, който Русия сключи със Северна Корея миналата година.
Те се договориха и че ако едната от двете страни бъде подложена на агресия, „другата няма да помага на агресора“.
Путин и Пезешкиан, които сключиха споразумението на церемония в Кремъл, приветстваха договореностите като нова страница в двустранните отношения.
„Този наистина исторически документ цели да създаде необходимите условия за стабилно и устойчиво развитие на Русия и Иран и на целия наш Евразийски регион“, посочи Путин.
Пезешкиан каза, че пактът „отваря нова страница в отношенията между Русия и Иран във всички области, по-специално на полето на икономическото сътрудничество“.
ЕНЕРГИЕН СЕКТОР
Двете страни се съгласяват да „подкрепят взаимно търговското и икономическо сътрудничество във всички области“, ключова точка от пакта, тъй като търговията между двете страни расте на фона на тежките санкции на Запада срещу енергийния им сектор, който е от ключово значение за тях.
Споразумението предвижда и обучение на военнослужещи от двете страни и официализирането на правото на военни кораби и плавателни съдове от едната страна да бъдат допускани на док в пристанищата на другата.
Документът не урежда изрично въпроса за размяната на оръжие, област на сътрудничество, също намираща се под западни санкции. Според Запада Иран доставя на Русия дронове камикадзе „Шахед“, които Москва използва при среднощните си нападения срещу Украйна.
Седнал до Путин след сключването на договора, Пезешкиан призова за политическо споразумение за край на продължаващия вече почти три години конфликт в източноевропейската страна. „Искам да напомня, че войната не решава проблемите, затова бихме приветствали преговори и постигане на мир между Русия и Украйна.“
ИРАН – ВТОРОСТЕПЕННА ОС ЗА РУСИЯ
Макар и Иран да разглежда това споразумение като възможност за облекчаване на международната изолация, в която се намира, според анализатори Русия смята Техеран за второстепенен играч във външнополитическата си стратегия, в основата на която стои най-вече уреждането на отношенията със Запада, и по-специално със САЩ, отбелязва „Дойче веле“.
Сътрудничеството на Москва с Ислямската република е ситуационно и продиктувано по-скоро от конюнктурните ѝ цели, които в момента са противопоставяне на НАТО и войната в Украйна.
„Основният фокус на Русия е гарантирането на интересите ѝ в отношенията ѝ с Вашингтон, най-вече що се отнася до присъствието на НАТО в Източна Европа и потенциалното членство на Украйна в алианса“, каза пред „Дойче веле“ Ахмад Вахшитех, лектор в Руския университет на дружбата на народите (РУДН) в Москва. „Техеран може да спечели от това партньорство, но Русия в крайна сметка ще постави на първо място стратегическите си цели.“
ВОЕННО СЪТРУДНИЧЕСТВО И НАПРЕЖЕНИЕ
Посещението на Пезешкиан е сигнал за желание да се задълбочат военните връзки с Русия, но Техеран трябва да се примири с реалността, че руската военна подкрепа не е безусловна, отбелязва „Дойче веле“.
Бехруз Есбати, командир от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, идеологическото подразделение на иранските въоръжени сили, наскоро разкритикува действията на Москва по време на критични военни операции в Сирия.
Според Есбати Русия многократно не е предоставяла жизненоважна логистична подкрепа и дори активно е саботирала иранските операции, като е позволявала израелски авиоудари по ирански цели в Сирия.
ОТ ИСТОРИЧЕСКИ ПРОТИВНИЦИ ДО СЪЮЗНИЦИ И ПАРТНЬОРИ
През 18-и и 19-и век Русия и Иран водят поредица войни, вследствие на които Руската империя завладява големи територии в Кавказ и Каспийския регион, намиращи се допреди това под персийско управление, отбелязва Асошиейтед прес. В началото на 20-и век руски войски окупират обширни части от Северен Иран, но Болшевишката революция през 1917 г. слага край на присъствието им. През Втората световна война Съветският съюз и Великобритания нахлуват заедно в Иран, което все още буди болезнени спомени в Техеран.
По време на Студената война напрежението се покачва неимоверно, когато при управлението на шаха Иран е съюзник на САЩ. След свалянето му от власт при Ислямската революция от 1979 г. нейният водач аятолах Рухола Хомейни нарича САЩ „Големия сатана“, а СССР – „Малкия сатана“.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. отношенията между Русия и Иран се затоплят. Москва се превръща във важен търговски партньор и ключов доставчик на военни и високи технологии за Ислямската република, която изпада в изолация в резултат на всестранните международни санкции.
Сегашният пакт надгражда споразумение с над 20-годишна давност, сключено от двете страни през 2001 г. от тогавашния президент реформатор на Иран Мохамад Хатами, което периодично е подновявано и служи за основа на сътрудничеството в енергийния и отбранителния сектор, отбелязва „Дойче веле“.
Политиката на иранския президент Пезешкиан в крайна сметка се вписва в стратегическото виждане на върховния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей за дипломацията на Иран, което предвижда приоритизиране на партньорството с Изтока пред това със Запада.
Тази визия на Хаменей беше публично очертана от него в изказване от февруари 2018 г. и това на практика бетонира ориентацията на Техеран към страни като Русия и Китай.
„Във външната политика приоритет има Изтокът пред Запада, съседите пред далечните страни, държавите с общи (с нашия) интерес пред другите“, каза тогава аятолахът.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
