Т ова е далечен роднина на ХИВ и причинява до 10 милиона инфекции по света, съобщава Iflscience.
Какво е HTLV-1?
HTLV-1, открит за първи път през 1980 г., е ретровирус – част от същото вирусно семейство, към което принадлежи и ХИВ. Разпространява се по подобен начин: чрез кръв, кърма и сексуален контакт. Подобно на ХИВ, вирусът причинява хронична, пожизнена инфекция.
Това се дължи на способността на ретровирусите да използват вътрешния клетъчен механизъм на някои клетки-гостоприемници и да ги превръщат във "фабрики" за вируси, които произвеждат безброй нови вирусни частици. След като геномът на вируса се интегрира с човешкия геном, той остава там – скрит от имунната система и недостъпен за унищожение.
Както казва д-р Робърт Гало – човекът, който направи връзката между ХИВ и СПИН:
„Като диамант, ретровирусът е завинаги.“
Според Световната здравна организация (СЗО), към 2012 г. се смята, че между 5 и 10 милиона души са били заразени с HTLV-1. Въпреки това е трудно да се следи точно, тъй като често липсват надеждни данни. Повече жени, отколкото мъже, са засегнати, но причините за това все още не са напълно разбрани. Въпреки че вирусът е изолиран едва преди по-малко от 50 години, се предполага, че е част от човешката популация от над 20 000 години.
Много от инфекциите са концентрирани в така наречените „горещи точки“, включително югозападна Япония, Субсахарска Африка, Карибите, Южна Америка и определени части на Близкия изток, Меланезия и централна Австралия – особено сред коренното население.
В момента няма лечение, макар че изследванията продължават (повече за това – по-долу). Основният фокус засега е върху наблюдение и превенция чрез програми за обмен на игли, скрининг на дарена кръв и бариерна контрацепция. Ваксина срещу HTLV-1 все още не съществува.
Какви са симптомите на инфекция с HTLV-1?
По-голямата част от хората, заразени с HTLV-1, няма да развият никакви симптоми. Но при малък процент от тях могат да се проявят тежки и дори животозастрашаващи усложнения.
Между 0.25% и 2% от инфектираните развиват прогресивно заболяване, наречено HTLV-1-асоциирана миелопатия / тропическа спастична парапареза (HAM/TSP). Това води до прогресираща мускулна слабост, спазми и скованост. В редки случаи могат да се проявят и симптоми, засягащи очите, белите дробове и кожата.
HAM/TSP рядко е фатално, и при подходящо лечение на симптомите, хората могат да живеят десетилетия след поставяне на диагнозата. Въпреки това, състоянието се влошава с времето.
Другото сериозно усложнение е рядък тип рак – възрастова Т-клетъчна левкемия/лимфом (ATL). Смята се, че между 2% и 5% от носителите на вируса ще развият ATL. HTLV-1 е единственият известен ракопричиняващ ретровирус при хората.
ATL не се развива внезапно – изисква се натрупване на серия от генетични мутации с течение на времето, често в рамките на няколко години. Съществуват четири подтипа. Лечението зависи от конкретния тип ATL, скоростта на развитие и това дали други органи са засегнати. То може да включва химиотерапия и трансплантация на стволови клетки.
Агресивните форми на ATL имат лоша прогноза, със средна преживяемост под една година след поставяне на диагнозата.
Какво показват последните изследвания за HTLV-1?
Ново проучване дава надежда за първото реално лечение на HTLV-1 – нещо, което медицината не е успяла да постигне от десетилетия.
„Нашето изследване е първият случай, в който някой е успял да потисне този вирус в жив организъм“, казва д-р Марсел Дьорфлингер от Института по медицински изследвания „Уолтър и Елиза Хол“ (WEHI).
В рамките на 10-годишно проучване, екипът от WEHI и Института „Питър Доерти“ за инфекции и имунитет създава първия „хуманизиран“ миши модел за инфекция с HTLV-1, който им позволява да проследят хода на заболяването. Изследвали са международни щамове на вируса, както и уникален щам, открит само в Австралия, за да разберат по-добре въздействието му върху коренното население.
Истинският пробив настъпва, когато лекуват мишките с тенофовир и долутегравир – два медикамента, вече одобрени за лечение на ХИВ. Установили, че тези лекарства също потискат HTLV-1.
„Няма да започваме от нулата, защото вече знаем, че тези лекарства са безопасни и ефективни. Сега показахме, че употребата им може най-вероятно да се разшири и към HTLV-1“, добавя Дьорфлингер.
„Има реална възможност да предотвратим предаването на HTLV-1 и да прекратим заболяванията, свързани с тази инфекция“, казва професор Деймиън Пърсел, съавтор на изследването. „Нашите резултати са голям скок напред.“
Надеждата сега е, че пациенти с HTLV-1 ще могат да бъдат включени в клинични изпитвания. Ако всичко върви добре, много скоро можем да станем свидетели на първите специфични медикаменти срещу този вирус.
Проучването е публикувано в списание Cell.
