Е вропейските лидери се събират в Копенхаген днес, 1 октомври, за неформални разговори за войната между Русия и Украйна, както и на дневен ред ще е как как да засилят отбраната на блока и откъде да намерят средствата за това. Лидерите ще обсъдят подкрепата към източноевропейските страни, граничещи с Русия, както и предоставянето на допълнителна помощ на Украйна.
Рядко рискът е бил по-висок. САЩ са резервирани по отношение на военната си подкрепа за континента, а Москва ускорява провокациите по границите на Европа, пише „Политико“.
България ще бъде представена на срещата от министър-председателя Росен Желязков.
"Хибридна война"
Докато лидерите говорят, германска фрегата е разположена в пристанището на датската столица – демонстрация на европейската военна мощ и знак за войнствения дух в Копенхаген. Европа е в „хибридна война“, заяви датският премиер Мете Фредериксенр, след няколко случая, при които неидентифицирани дронове бяха забелязани да прелитат над летища и военни обекти в Дания. През септември три руски изтребителя навлязоха в естонското въздушно пространство, а голям брой руски дронове проникнаха в полското въздушно пространство.
Преговорите ще започнат около 13:00 ч. (14:00 българско време) и ще продължат до 17:30 ч. (18:30 ч.), а начело в дневния ред са отбраната и Украйна. Това оставя около четири часа на лидерите да постигнат някакъв консенсус, който да бъде одобрен на следващата среща на върха на ЕС след три седмици.
Ето пет трудни въпроса, които ще бъдат обсъждани:
Отбрана
Блокът ще трябва да реши дали Комисията ще ръководи водещи проекти в областта на отбраната — като „стената от дронове“ на източния фланг, обявена от изпълнителния орган на ЕС миналия месец — или отделните държави членки. По-големите страни, като Германия, Франция и Италия, са за по-голяма национална автономия.
На дневен ред е и въпросът за финансирането на такива проекти. Някои страни членки са за съвместен дълг, а други, включително Германия, предпочитат да финансират разходите за отбрана чрез SAFE, финансовия инструмент на ЕС за закупуване на оръжие на стойност 150 милиарда евро. ЕС иска да получи отговор на тези въпроси, за да може да финализира пътната карта за въоръжаването си до 2030 г.
Замразените руски милиарди
Европейската комисия смята, че е намерила умна вратичка, за да освободи санкционираните руски активи за „репарационен заем“ от 140 милиарда евро за Украйна – ако успее да убеди страните да се присъединят.
Според плана на Комисията, руските парични средства, замразени от началото на войната, ще бъдат изплатени на Киев като заем без лихва, а Украйна ще ги изплати едва след като Москва сложи край на войната и изплати репарациите.
Такъв драстичен ход обикновено би изисквал единодушно одобрение от всички държави от ЕС, но Унгария и Словакия, които са близки до Кремъл, е малко вероятно да го одобрят. Същото важи и за Белгия, тъй като замразените активи се държат в банкова сметка в Брюксел.
Комисията все още счита, че може да реализира плана си с подкрепата на квалифицирано мнозинство, и твърди, че схемата ще даде тласък на европейската оръжейна промишленост.
„Подозирам, че Москва ще следи много внимателно тази неформална среща на Европейския съвет“, заяви висш германски правителствен служител.
Отблокиране на пътя за членство на Украйна в ЕС
За да може Украйна да напредне по пътя си към членство в ЕС, всички 27 държави членки на блока трябва да дадат зелена светлина. Това е проблем, като се има предвид, че Унгария многократно е обещавала да блокира присъединяването на Киев.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща ще повдигне въпроса за възможността да се промени рамката за преговори на блока с кандидатките, така че отварянето на главите за присъединяване да се извършва с квалифицирано мнозинство от гласовете на страните членки на ЕС, а не с единодушие, заобикаляйки умело ветото на Унгария.
Предложението е било обсъждано от съюзниците на Киев и на 29 септември получи одобрението на Комисията. Но вероятно ще се наложи одобрението на Будапеща, което е малко вероятно да бъде дадено.
Планът среща съпротива и от няколко други държаву, включително Франция, Нидерландия и Гърция, и е малко вероятно да получи широка подкрепа в Дания, според трима дипломати от ЕС и представител на френското председателство.
Нови санкции срещу Русия
19-ият пакет от санкции на ЕС, обявен миналия месец, все още не е одобрен от всички страни членки. Той е насочен към разширен списък от руски и чуждестранни банки и енергийни компании, според проект на приложение – включително фирми от Китай, Обединените арабски емирства, Киргизстан и Таджикистан.
Унгария има дългогодишна традиция в блокирането на санкции (преди в крайна сметка да се поддаде), а министър-председателят Виктор Орбан е категоричен, че ще се откаже от руската енергия.
Берлин внася напрежение
Германският канцлер Фридрих Мерц идва в Копенхаген с дълъг списък от оплаквания. Миналата седмица той каза пред партийни фигури, че планира да представи „точен списък с искания“ за ограничаване на „постоянното регулиране“ от страна на ЕС и „да сложи пръчка в колелата на тази машина в Брюксел“.
Очаква се, че основното му искане ще бъде отмяна или отслабване на забраната на блока за двигателите с вътрешно горене. Но този дебат ще раздели ЕС. Швеция е категорично против отмяната на крайния срок 2035 г. за преминаване от бензинови и дизелови автомобили.
Какво няма да се обсъжда: позицията на Германия относно санкциите срещу Израел. Мерц, който се колебаеше между пълна подкрепа за Израел и осъждане на смъртта на цивилни в Газа, се очакваше най-накрая да изясни позицията на Берлин в Копенхаген, но според официален представител е отложил решението.
Европейският съюз е под натиск да действа по-бързо по отношение на отбраната си след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, което постави под въпрос ангажимента на Вашингтон да подкрепи Украйна и да укрепи архитектурата на сигурността в Европа.
