И нтернет доставчиците може да бъдат карани да блокират достъпа до сайтове, които нарушават правата на интелектуална собственост. Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение делото C-314/12 (UPC Telekabel Wien), определяно като историческо
Делото е по преюдициално запитване на австрийския Върховен съд.
Пред австрийския съд е гледано дело за нарушение на интелектуалната собственост: две австрийски компании са поискали съдът да забрани достъпа до сайт, където филми, чиито права държат те, са могли да бъдат гледани и свалени безплатно. Отговаряйки на искането им, австрийският съд нарежда на интернет доставчика UPC Telekabel Wien да забрани достъпа до въпросния сайт.
UPC Telekabel Wien сезира с жалба Върховният съд, а той се обръща към Съда на ЕС.
Сега Съдът в Люксембург постановява, че
е допустимо чрез съдебно разпореждане да нареди на интернет доставчик да спира достъп до сайт,
в който има закриляни обекти на авторското и сродните му права, качени там без съгласието на носителите им.
При това в съдебното разпореждане не е нужно да се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът.
В същото врем обаче съдът подчертава, че „взетите от доставчика на достъп до интернет мерки трябва да бъдат целеви, в смисъл че те трябва да служат за преустановяване на нарушението на авторското право или на сродно на него право, извършвано от трето лице, без да бъдат засегнати потребителите на интернет, които ползват услугите на този доставчик, за да получат достъп до информацията по правомерен начин.
В противен случай намесата на посочения доставчик в свободата на информация на посочените потребители би била необоснована с оглед на преследваната цел.“
Освен това
доставчиците на интернет са определени като посредници, чиито услуги могат да се използват за нарушаване на авторското право.
Юристът Емил Георгиев определи в блога си De Libertate Iuris Digitalis това решение на съда като „катастрофално“.
Според него по този начин Съдът на ЕС
„преряза вените на информационното общество“.
„Съвсем простичко: ако правоносител реши, че съдържание е достъпно някъде в мрежата без той като правоносител да е дал съгласието си за това, то същият може да изисква от съдилищата да разпореждат на всички доставчици, които са им под ръка, да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание“, коментира правистът.
„Накратко, три години след решението Scarlet съдът допуска блокиране, и то без мерките към ISPs (интернет доставчиците – б.ред.) да са конкретни.
Тежестта на вземане на решение се пренася върху посредниците.
Някои са успели още в първите часове след решението да го нарекат историческо, но други виждат в решението нов риск за правата на гражданите – вече заради поставените под заплаха от отговорност ISPs“, коментира и специалистът по медийно право Нели Огнянова в своя блог Nellyo.wordpress.com.
