Иде ли краят на еврото

Носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц прогнозира вероятен край на еврото, ако Европа не успее да разреши "основните си институционални проблеми" на фона на разпалилата се гръцка криза.

Български икономисти коментираха, че подобна прогноза е силно преувеличена.

Според Стиглиц планът на ЕС и МВФ за подпомагане на Гърция, придружен с план за строги мерки на икономии, който той подложи на остра критика, няма да намали ентусиазма на спекулантите да залагат на отслабването на еврозоната.

"Условията, наложени на Испания, които очевидно са прекомерно тежки, в действителност ще бъдат контрапродуктивни в усилията да не се допусне заразяване", каза Стиглиц, допускайки грешка на езика и обърквайки Гърция с Испания.

Анализатори посочват Испания като следващата страна от еврозоната, която може да изпита същите затруднения като Гърция.

Когато човек види до каква степен бе трудно на Европа да заеме обща позиция, за да помогне на една от най-малките страни, той може да си даде сметка, че ако една малко по-голяма страна изпадне в затруднения, вероятно Европа ще бъде още по-затруднена да постигне споразумение, отбелязва Стиглиц.

"Така че, аз мисля, че надеждата (тази помощ) да се намали спекулативният натиск, вероятно е неоснователна. Този механизъм може да действа известно време, но не и продължително.

И докато има основни институционални проблеми, то спекулантите ще знаят това, а междувременно слабостите на Европа ще се изострят и мисля, че това ще стане за тяхна радост", смята нобеловият лауреат.

На въпрос дали това би означавало край на еврото, той отговори: "Това вероятно е краят на еврото. Ако Европа не разреши основните си институционални проблеми, бъдещето на еврото вероятно ще бъде кратко".

Еврото не е заплашено, но Гърция може да се справи с кризата единствено чрез прилагане на реформи,

а не чрез усвояване на предложената й финансова помощ, коментираха за БТА икономисти от неправителствени организации.

За българските политици, синдикати и икономисти ситуацията в южната ни съседка би могла да даде ценен пример как не трябва да се действа и да ни помогне да въведем своите собствени реформи, смятат специалистите.

Появиха се твърде много американски експерти, които съветват собственото си правителство да харчи много, а в следващия момент - като стане нещо в Европа, в случая - в Гърция, казват колко лошо е това, каза Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч".

Според Богданов това е лицемерна позиция, защото във всички случаи прекомерното харчене води до дефицити и кризи.

Джоузеф Стиглиц през последните години е основният защитник на теорията, че държавата трябва да се меси повече в икономиката, да харчи повече и Гърция следваше точно тези съвети, припомни Лъчезар Богданов.

Той е категоричен, че Гърция трябва да проведе нужните промени, за да се балансира бюджета и да се създадат добри бизнес условия за частния сектор. Това е политиката, която България следва от 1997 г. насам и успехите са видни, отбеляза икономистът.

Предлагайки пари световните финансови институции не решават проблема, даже го задълбочават, защото решението е във воденето на разумна икономическа политика, а не в харченето на нови заеми, смята Богданов.

Той припомни, че през 1997 г. България е имала по-висок бюджетен дефицит и по-голям държавен дълг от Гърция, колабирала местна валута и хора, които получаваха заплати от по 10 долара. Но бе проведен пакет от мерки, започнаха да навлизат чужди инвестиции, извърши се приватизация, дерегулация и либерализация на редица пазари, задвижи се икономиката и нещата се промениха, каза Лъчезар Богданов.

Според него

не трябва да имаме и опасения, че гръцките банки ще изтеглят парите си

Всяка банка се интересува от печалбите си. Ако тя може да прави по-добри печалби в България, то парите й ще стоят тук, а и коя банка би взела свеж ликвиден ресурс в момента и би го вложила в страна като Гърция, в която има общонационална стачка и полицията разгонва населението, коментира експертът.

По отношение на приемането ни в еврозоната Богданов прогнозира, че влиятелните европейски страни ще имат интерес да приемат държави като България и Естония, за да се даде сигнал, че проблем в еврозоната няма.

Можем да разчитаме на такова лоби в ЕС, което иска да направи разграничение между дисциплинираните страни и тези, които не спазват правилата и създават проблеми, смята той. При всички случаи нещата за нас сега са по-трудни отколкото бяха преди две години, съгласен е Богданов.

Кризата в Гърция сама по себе си не може да доведе до крах на европейската валута,

смята и Георги Ангелов (GeorgiAngelov.com), старши икономист в "Отворено общество".

Според него има два сценария - Гърция да проведе необходимите реформи и тогава тя ще се справи и без 110 млрд. евро от ЕС, а другият краен вариант е -  Гърция да не успее да вземе необходимите мерки и тогава дори и да изразходва всичките 110 млрд. евро тя ще продължи да натрупва дългове и ще стигне до фалит.

Има и междинни варианти, в които Гърция няма да прави чак толкова много реформи, но все пак ще направи достатъчно, за да стабилизира ситуацията и може би до три - четири години ще стигне до устойчиво положение, прогнозира той.

Засега всеки от тези варианти е възможен. Гърция може както бързо да излезе от кризата, така и бързо да фалира, в зависимост от това дали ще успее да прокара необходимите реформи или просто ще вдигне ръце, смята Ангелов.

По думите му

за България освен негативно влияние кризата е и шанс,

ако водим благоразумна политика. Можем да спечелим, защото ще можем да убеждаваме инвеститорите, че вместо в Гърция е по-добре да инвестират в България, дори някои гръцки фирми биха могли да пренесат производството си у нас, смята икономистът.

На Гърция ще й предстоят още много тежки години на вдигане на данъци и бюджетни съкращения, докато в България едва ли ще се стигне до голямо вдигане на данъците, прогнозира Георги Ангелов.

Ако ние си изиграем добре картите, бихме могли да превърнем проблемите на гърците в наше предимство като се разграничим от Гърция.

Подобен позитивен опит има Естония. Допреди година тя беше споменавана само в контекста на Балтийските страни, които бяха тежко ударени от кризата, докато днес никой не свързва Естония със съседната й Латвия. Всички смятат, че Естония се е справила много добре с бюджетните проблеми и икономическите реформи, коментира експертът.

Ангелов добави, че Естония има пълни шансове скоро да е член на еврозоната, докато Латвия трябваше да иска помощ от МВФ и се справя доста по-трудно.

Трупането на дефицит и дълг не могат да продължат,

трябва във всички случаи да има промени и с това е свързано и изразеното от икономиста Джоузеф Стиглиц мнение - че може да има проблем, ако не се случат реформи, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Именно страните, които широко развързаха кесиите - предимно южните страни от ЕС - Гърция, Испания, Италия, изпитват проблеми и поставят въпроси върху еврото, но с това не трябва да се спекулира, посочи Ганев.

Планът за възстановяване на Гърция ще има ефект не толкова като финансова помощ, колкото като въвеждане на реформи, смята икономистът от ИПИ.

Българският план за справяне с кризата до момента беше твърде мек към всички нас по отношение на орязването на разходи, докато в Гърция МВФ ще наложи много по-сурови условия, коментира Ганев.

Гръцката криза влияе поне по няколко канала - търговия, инвестиции, обща несигурност в региона, каза той.

Това как ще се отрази гръцката криза у нас обаче зависи основно от поведението на нашата държава, отбеляза експертът.

Според Ганев до момента БНБ успешно регулира и държи изкъсо търговските банки, включително и гръцките.

Икономистът от ИПИ прогнозира, че влизането ни в еврозоната е напълно възможно, ако успеем да избегнем бюджетен дефицит в края на тази година.