Е С ще трябва да увеличи натиска върху Русия след катастрофата на малайзийския пътнически самолет, който се разби в Източна Украйна, заяви германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, цитиран от Франс прес.
„Ужасната смърт на стотици невинни при разбиването на самолета преди няколко дни, но и ужасяващите кадри от мястото на катастрофата и грубото поведение на сепаратистите предизвикаха основателно шок и гняв по света“, заяви Щайнмайер преди заседание на външните министри на ЕС, на които може да бъдат приети нови санкции срещу Русия.
Щайнмайер предупреди за опасността от драматична ескалация, като разкритикува липсата на видим натиск от Москва върху проруските сепаратисти в Украйна да преговарят, както и липсата на ефикасен контрол на границата с Украйна, откъдето според Берлин продължават да преминават оръжия и друго оборудване.
„Ще обсъдим всичко това на срещата на външните министри. Няма да е лесна среща.
Ще трябва да увеличим натиска, за да постигнем резултати, които всички европейски външни министри смятат за необходими“, заяви шефът на германската дипломация.
Онлайн изданието на германското списание „Шпигел“ коментира, че САЩ вече губят търпение за неохотата на Европа да затегне ограниченията срещу Русия.
Изданието разказва, че на срещата на европейски дипломати със зам.-съветника по националната сигурност в Белия дом Антъни Блинкън, той е дал да се разбере, че от ЕС се очаква да прекрати оръжейните доставки за Русия.
Това ще засегне особено силно французите и техния договор за доставка на военни кораби „Мистрал“ на стойност 1, 2 млрд. евро.
Решението дали Франция ще достави втори хеликоптероносач „Мистрал“ на Русия ще зависи от подхода на Москва в украинската криза,
заяви същевременно президентът Франсоа Оланд.
„Сделката е сключена през 2001 г., първият кораб е почти готов и ще трябва да бъде доставен през октомври“, каза той на вечеря с Асоциацията на президентската преса, предаде Франс прес.
„Дали останалата част от сделката – доставката на втория „Мистрал“, ще бъде реализирана? Това зависи от отношението на Русия. На този етап няма решение за санкции, което да ни задължи да се откажем“, каза Оланд.
По думите му, ако има санкции, те трябва да бъдат на равнище ЕС и ще се отнасят само за бъдещи сделки. Не знаем дали ще има санкции, ще видим дали руснаците ще се държат зле, добави Оланд, но според него Путин е по-скоро склонен към политически предложения.
Що се отнася до доставката на първия „Мистрал“, Оланд увери журналистите, че във всички случаи тя ще се състои.
„Руснаците платиха и ще трябва да им връщаме 1,1 млрд. евро, ако корабът не бъде доставен“,
каза той.
Заради сделката с „Мистрал“ Франция е подложена на силен натиск от Лондон и Вашингтон, които вчера отново изразиха недоволството си.
Британският министър-председател Дейвид Камерън заяви в парламента, че доставката на бойна техника за Русия би била немислима във Великобритания.
Насроченото за днес заседание на Съвета на външните министри на ЕС и вероятността от затягане на санкциите срещу Русия заради ситуацията в Украйна и поведението на Москва във връзка с катастрофата на малайзийския самолет миналата седмица е основна тема в европейския печат.
Позицията на Холандия, загубила 193 свои граждани в катастрофата на самолета, който се разби в четвъртък над контролиран от сепаратистите район на Украйна, ще бъде от ключово значение.
„Европейският съюз е разделен по въпроса за строгостта на санкциите“,
съобщава в заглавие в. „Файненшъл таймс“.
Изданието посочва, че водената от Великобритания група европейски страни, която включва и централно- и източноевропейски държави, иска да положи основите на мерки за ескалиране на санкциите, така че те да обхванат цели сектори от икономиката.
Друг британски вестник, „Индипендънт“ – обаче коментира, че американските и британските опити за убедят останалите европейски лидери да наложат нов пакет от сурови санкции на Русия, изглежда ще се провалят.
„Високопоставени френски и германски дипломатически източници сигнализираха, че двете страни едва ли ще подкрепят британското предложение за налагане на ограничения за ключови руски компании в областта на енергетиката, финансите и отбраната.
Според източниците на вестника обаче ситуацията е динамична и
много неща тази вечер ще зависят от позицията на Холандия,
която трябва да прецени дали налагането или заплахата от допълнителни санкции ще помогне или ще попречи на разследването на катастрофата, уточнява „Индипендънт“.
Левоцентристкият в. „Гардиън“ също отбелязва, че дори за най-добрите приятели на Москва в ЕС ще бъде трудно да блокират евентуалните нови санкции срещу Русия в присъствието на холандците.
Според това британско издание външните министри най-вероятно ще се съгласят да разширят „черния списък“ на руските физически и юридически лица, на които в ЕС се налагат ограничения като замразяване на активи и забрана за пътуване.
Европейският списък вероятно ще бъде направен така, че да съответства на американския, допълва „Гардиън“.
Според „Шпигел“ администрацията на американския президент Барак Обама ще изчака днешното заседание на европейските външни министри, докато подготвя следващи стъпки, насочени, както изглежда срещу руския финансов сектор.
По-специално се обсъжда забрана на износа на т.нар. технологии с двойно предназначение – машинни части, които може да се използват както за граждански, така и за военни нужди.
Германското издание на американския вестник „Уолстрийт джърнъл“ отбелязва, че брюкселски дипломати
виждат в сегашната ситуация възможност за „ново раздаване на картите“ в ЕС.
Изданието цитира европейски представител, според когото, ако се докаже, че малайзийският самолет е свален от украински сепаратисти, това ще има „драстични последици“.
Изданието отбелязва, че някои южноевропейски държави като Италия и някои страни от Източна Европа като Унгария и България, които са силно зависими от руската енергия, досега са се противопоставяли на затягането на санкциите.
„Уолстрийт джърнъл Германия“ цитира правителствени представители от Берлин, според които самолетната катастрофа би могла да бъде повратна точка във вътрешногерманския дебат за ситуацията в Украйна, което би имало голямо влияние върху европейските решения.
„Германия бавно се превръща във велика сила“, гласи заглавие в тази връзка в германския вестник „Велт“. Според автора Дмитрий Тренин, директор на аналитичния център „Карнеги“ в Москва, има известни прилики между начина, по който се вземат световните политически решения днес, и начина, по който това е ставало през XIX в. под ръководството на няколко велики сили.
