Идването на Марио Монти на премиерския пост в Италия е
забележително събитие поради повече причини, отколкото е
възможно да се преброят.
С подмяната на плаващия сред скандали
Силвио Берлускони Италия свали несваляемия. Чрез възлагането на
управлението на технократи, които не са избрани от народа,
отмени обичайните правила на демокрацията и може би самата
демокрация.
Чрез възлагането на отговорността на бивш консултант на "Голдман Сакс" (GoldmanSachs.com) да управлява една западна държава пък издигна до нови висини политическата власт на инвестиционна банка, за която може би сте си мислели, че е "токсична" тема за политиците.
Това е и най-забележителният сред посочените факти - гигантска стъпка напред или може би дори успешната кулминация на Проекта "Голдман Сакс".
Не е само Марио Монти. Европейската централна банка (ЕЦБ),
друг ключов играч в драмата със суверенните дългове, е
управлявана от
друг бивш служител на "Голдман Сакс",
а
"възпитаниците" на инвестиционната банка господстват в
коридорите на властта в почти всички европейски държави, както
правеха в САЩ през финансовата криза.
До средата на миналата седмица европейското подразделение на Международния валутен фонд (МВФ) също бе ръководено от човек на "Голдман" - Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини.
Дори преди промените в Италия нямаше сигнали, че "Голдман Сакс" е загърбила практиките, заради които си спечели прякора
"Сепията вампир".
Сега пипалата й вече достигат до върха на еврозоната и скептиците се питат колко силно е влиянието й. Политическите решения, които ще бъдат взети през идните седмици, ще определят дали еврозоната може и ще плати дълговете си, а интересите на "Голдман" са свързани по сложен начин именно с отговора на този въпрос.
В книгата си "13 банкера" Саймън Джонсън, бивш икономист на
МВФ, твърди, че в навечерието на финансовата криза "Голдман Сакс"
и другите големи банки са станали толкова близки с
правителството, че
САЩ на практика са били олигархия.
Европейските политици поне не са "купени и платени" от корпорациите, като колегите си в САЩ, отбелязва авторът.
"Вместо това в Европа има един споделен светоглед между политическия елит и банкерите, споделен комплекс от цели и взаимно заздравяване на илюзиите", отбелязва той.
Това е Проектът "Голдман Сакс". По-просто казано - силна
прегръдка с правителствата. Всеки бизнес иска да придвижи напред
интересите си пред регулаторните органи, които биха могли да го
притиснат в ъгъла и чрез политиците, които биха могли да
предоставят данъчни облекчения, но банката вече е отвъд
обикновените лобистки усилия.
"Голдман" е на разположение,
за да предостави на правителствата консултации и финансиране, да изпрати хората си на държавни служби и да размаха възможността за доходна работа пред хората, излизащи от правителствата.
Проектът предвижда създаването на толкова дълбок обмен на кадри, идеи и пари, че вече става невъзможно да се посочи разликата между обществения интерес и интереса на "Голдман Сакс".
Марио Монти е сред най-известните икономисти на Италия,
прекарал е по-голямата част от кариерата си в академичните среди
и научни институти, но "Голдман Сакс" започва да се интересува
от него, когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия
през 1995 г. Първо като еврокомисар за вътрешния пазар, а
след това като комисар по конкуренцията, той е вземал решения,
които биха могли да позволят или провалят сделки за
придобивания и поглъщания, по които банкерите на "Голдман" са
работили или са осигурявали финансирането.
По-късно Монти председателства комисия по банките и финансовата система в италианското министерство на финансите, която определя финансовата политика на страната.
С тези връзки изглежда напълно нормално "Голдман Сакс" да го
покани
да се присъедини към съвета й от международни консултанти.
Над двадесетте международни консултанти на банката действат като неофициални лобисти, защитаващи интересите й пред политиците, които регулират дейността й. Сред консултантите е и Отмар Исинг, който като член на управителния съвет на германската централна банка "Бундесбанк" (Bundesbank) и ЕЦБ е сред архитектите на еврото.
Може би
най-известният бивш политик в банката
е Питър
Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също
бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен
председател на подразделението на "Голдман Сакс" за брокерски
дейности във Великобритания, "Голдман Сакс интернешънъл", а
преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен
директор на "Роял банк ъф Скотланд" (Royal Bank of Scotland).
При спасяването на Ирландия от ЕС той беше виден застъпник на страната, твърдейки, че условията по спасителните кредити трябва да бъдат смекчени, за да не утежнят финансовите й проблеми. Това лято ЕС се съгласи да намали лихвите по заема за Ирландия.
Да се събират политици с добри връзки след оттеглянето им от
правителствата обаче е
само половината от Проекта.
Другата част
е да се изпращат "възпитаниците" на "Голдман Сакс" в
правителствата. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое
президентския пост на ЕЦБ от 1 ноември, е бил част от
националното правителство и част от "Голдман Сакс".
Той е бивш член на Световната банка (СБ) и управляващ директор в италианското министерство на финансите преди да се посвети за три години на поста управляващ директор на "Голдман Сакс интернешънъл" (между 2002 и 2005 г.), след което става президент на италианската централна банка.
Драги е следван от противоречива репутация заради счетоводните трикове, прилагани от Италия и други държави от периферията на еврозоната, които преди десетилетие се опитаха да се промъкнат във валутния съюз. Чрез използване на комплекс от деривати Италия и Гърция успяха на понижат видимия размер на държавния си дълг, който според европейските правила не трябва да бъде над 60% от брутния вътрешен продукт. А умовете зад някои от тези деривати са мъжете и жените от "Голдман Сакс".
Брокерите на банката разработиха
редица финансови сделки, които позволиха на Гърция да събере пари и да намали бюджетния си дефицит в краткосрочен план срещу връщане на сумите след известен период. При една от сделките "Голдман Сакс" прехвърли финансиране от 1 млрд. долара на гръцкото правителство през 2002 г. в операция, наречена валутен крос суап (Cross currency swap). От другата страна на сделката, работейки в "Нешънъл банк ъф Грийс (National Bank of Greece), бе Петрос Христодулу, който е започнал кариерата си в "Голдман Сакс" и сега е сочен за ръководител на гръцката агенция за управление на държавния дълг.
Лукас Пападимос, назначеният нов премиер на правителството на националното единство в Гърция, по това време е технократ, управляващ централната банка на страната.
"Голдман" твърди, че намаляването на дълга, постигнато чрез суаповите сделки, може да бъде пренебрегнато от гледна точка на правилата на еврозоната, но изразява известно съжаление за тези операции. Джералд Кориган, партньор в "Голдман Сакс", който се прехвърля в банката, след като управлява нюйоркския клон на Управление за федерален резерв (УФР) на САЩ, миналата годна заяви при изслушване пред британския парламент: "В ретроспекция е ясно, че стандартите за прозрачност биха могли и вероятно би трябвало да бъдат по-високи".
Когато този въпрос бе повдигнат при изслушването на Марио
Драги пред Европейския парламент за поста президент на ЕЦБ,
банкерът заяви, че не е участвал в суаповите сделки от страната
на министерството на финансите, нито от страната на "Голдман Сакс".
Оказа се невъзможно да се потърси сметка от Гърция,
която според най-новите предложения на ЕС в крайна сметка ще обяви дефолт по дълга си, молейки кредиторите си да приемат "доброволно" намаляване с 50% на дължимите суми по гръцките облигации. Според сегашното единодушно становище в еврозоната обаче кредиторите на по-големите страни като Италия и Испания трябва да получат изцяло дължимите суми. Тези кредитори, разбира се, са големите европейски банки, а доброто им състояние е основна грижа на политическите лидери. Съчетанието мерки за икономии, наложена от новите технократски правителства в Рим и Атина и лидерите на останалите страни от еврозоната като Ирландия, и спасителното финансиране от МВФ и Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който до голяма степен е подкрепен от Германия, може да бъде проследено до този консенсус.
"Бившите ми колеги в МВФ тичат наоколо, опитвайки се да обяснят спасителни планове от 1,5-4 трилиона евро, но какво означава това? Означава да се спасят кредиторите на 100%. Това е друг вид спасяване на банките, подобно на това от 2008 г. Механизмът обаче е различен,
този път всичко става на равнище държави,
а не на равнище банки, но основната причина е същата", отбелязва Саймън Джонсън.
Финансовият елит е толкова сигурен, че банките ще бъдат спасени, че някои залагат на този изход. Джон Корзин е бивш главен изпълнителен директор на "Голдман Сакс", който миналата година се върна на Уолстрийт след близо едно десетилетие в политиката и пое контрола над историческата компания MF Global. Той заложи 6 млрд. долара от парите на компанията, че по италианските държавни облигации няма да бъде обявен дефолт. Когато миналия месец залогът бе оповестен, клиентите и търговските партньори решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с MF Global и компанията се срина за броени дни. Това бе един от десетте най-големи фалита в историята на САЩ.
Смъртната опасност е, че, ако Италия спре да плаща
задълженията си, то банките кредитори могат да станат
неплатежоспособни. "Голдман Сакс", която е инвестирала над 2
трилиона долара в застрахователни книжа за задълженията на
страни от периферията на еврозоната, няма да остане незасегната,
особено ако част от тези 2 трилиона долара се окажат свързани с
банки, които фалират.
Никоя банка, особено "Сепията вампир", не може лесно да разплете пипалата си от пипалата на своите партньори. Това е обяснението за спасителните планове и мерките за икономии. Причината, поради която получаваме повече "Голдман", а не по-малко. Алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс. Споделени илюзии, може би? Кой би посмял да провери?
