АП: Как многоженците муфтят френската държава

Бурката (покриващото лицето було) е в центъра на разгорещените дебати за мюсюлманите имигранти във Франция.

Друга противоречива традиция сред някои от тях обаче е не толкова забелязвана, но доста по-разпространена - полигамията.

Темата излезе на преден план миналата седмица, след като мюсюлманка в западния град Нант бе глобена, тъй като шофирала с було върху лицето си.

Служители обвиниха тогава нейния съпруг, че има поне още три съпруги и може би се облагодетелства финансово от тях, докато държавата плаща сметката.

Полигамията е един от няколкото проблема, като принудителния брак или женските обрязвания, пред които Франция и други европейски държави са изправени по отношение на имигрантите, пристигащи със собствени обичаи в разрез с местните закони.

Експерти обръщат внимание обаче, че полигамията във Франция може да бъде свързана и с измами, при които съпрузите ограбват щедрата система за социални помощи и пълнят джобовете си с държавни пари, предвидени за всяка една от жените им.

Те практикуват полигамията само заради това, смята Жан-Мари Бало, основател на асоциацията "Нуво па" (Нови стъпки), която помага на жените да избягат от полигамни бракове. "Ще отида още по-далеч и ще кажа, че полигамистите, тук във Франция,

създават поколение заради парите

Бало дава пример за случаи, в които документите на законна съпруга са използвани за получаване на болнични грижи за втора съпруга, което представлява риск за здравето, тъй като медицинските данни се объркват.

Трудно е да се установи броят на полигамните семейства във Франция заради тайнствеността, съпровождаща тази практика.

Националната консултативна комисия по човешките права обаче съобщи в доклад през 2006 г., че има минимум 16-20 хил.такива семейства в страната, т.е. близо 180 хил. души, включително деца, са засегнати.

За сравнение, според статистиката по-малко от 2000 жени носят покривало като бурката.

От десетилетия полигамията във Франция е легална за имигранти,

които пристигат от която и да е от близо 50-те страни, където тя е законно призната. В исторически аспект многоженството е било или социална и икономическа необходимост в бедни страни с висока смъртност, или знак за богатство и мъжко доминиране.

Франция забрани полигамията през 1993 г. В същото време бе поставено началото на процес на "разтурване на съвместното съжителство", за да се помогне на многобройните съпруги, живеещи в малки апартаменти с много деца, да се преместят в свои собствени домове.

Експерти твърдят, че системата има голям успех. Малтретирането обаче процъфтява. Особено уязвими са жени, пристигнали във Франция след 1993 г. - често пъти нелегално и следователно с ограничени възможности да се отърват от това положение.

Държавата реши в минимална степен проблема с полигамията, но не създаде средства за пълното му решаване, отбелязва Катрин Кантие от асоциацията "Ражфир". Тя помага на жени в беда да минат през френската бюрокрация, за да получат легален статут и държавно жилище.

Трудно е да се интервюират жени, които живеят в полигамия, защото според асоциациите настоящият деликатен климат умножава всекидневните им

страхове да не бъдат заловени, както и чувството им на срам

Докладът за човешките права обаче съобщава за история, която показва как многото съпруги на един мъж и децата им могат да загубят собствената си идентичност.

Жена от Мали, където многоженството е законно, пристига във Франция през 1981 г. на 14-годишна възраст като съпруга номер 2, използвайки документите на съпруга номер 1, която мъжът изпратил обратно в Мали.

Жената с инициали С.И. имала три деца под новата си самоличност, но избягала, когато пристигнала съпруга номер 3. Тя не можела да възвърне истинската самоличност нито на себе си, нито на децата си.

Когато докладът бил изготвян, С.И. била загубила работата си, живеела в стая, осигурена от асоциация и нямала достъп до банковата си сметка. Официално тя вече не съществувала.

Шантал Брюне, законодателка от управляващата консервативна партия "Съюз за народно движение", призова миналата седмица за преглед регион по регион на програмата за семейни субсидии, за да се спре корупцията, извършвана от мъже, облагодетелстващи се от държавните помощи за незаконни съпруги.

По думите на Брюне, която е написала книга за насилието срещу жени, има полигамни семейства в нейния район на изток от Париж. Още от 2004-2005 г. тя е поискала държавата да спре да си затваря очите.

Да имаш деца не може да се приравни на получаване на заплата, категорична е тя.

Други страни в Европа също се борят с полигамията

Глоби и затворнически присъди, в някои случаи до седем години, са най-често срещани за осъдените за полигамия на Стария континент. Изключение прави Норвегия.

Във Франция бракът с повече от един човек е наказуем с година затвор и глоба от 45 хил. евро.

Въпреки това законът се оспорва в Ирландия, а в Кипър съдът може да вземе предвид, че съответната култура или религия разрешават многоженството.

Карина Хаг, шведски законодател от опозиционната Социалдемократическа работническа партия, предупреди да не се бъркат концепциите за полигамия и култура.

"Трябва да бъдете внимателни да не превръщате въпроса в етнически. В основата си това е въпрос за правата на жените".

Онези, които се занимават с полигамия, отбелязват също, че в Европа много деца живеят в малки апартаменти, а майките се обединени в два враждуващи лагера. Те се

редуват в използването на кухнята, банята и поделят местата за спане

Полигамията съвсем не е пригодена за контекста на живота на Запад, подчертава Бало.

"Има конфликти, катастрофални хигиенични условия. Децата се представят зле в училище, тъй като нямат къде да учат".

Бало, чийто малийски баща и дядо са полигамни, казва, че е помогнал да се разтури съжителството на 12 домакинства с 26 съпруги и 145 деца в Лез Юли, южно от Париж, където е централата на неговата организация.

Докладът на комисията по човешките права отбелязва, че "разбира се не може да става въпрос за обобщаване и възприемане на всички полигамни мъже като екзекутори".

Жан-Мари Бало обаче е далеч по-циничен: "В живота винаги има хора, които защитават ада".