О мръзна ли ви да четете статии и анализи, посветени на пандемията от COVID-19? Ако отговорът е да, имам предложение за вас: отделете няколко минути, за да разберете кои са едни от най-често срещаните заблуди, свързани с астрономията. Видима ли е Великата китайска стена от космоса? Защо на Земята има сезони? Има ли Луната тъмна страна, която Слънцето никога не огрява? Отговорите на тези и други въпроси може да научите от следващите редове.
Великата китайска стена е видима от космоса
Няма как да не сте чували това твърдение. Ако обаче смятате, че е истина, ще трябва да ви разочаровам – не, Великата китайска стена не е видима от космоса. Да кажем, че се намирате на Луната и насочите погледа си към Земята. Какво ще видите? Според астронавта Алан Бийн (част от екипажа на „Аполо 12“), който е бил на естествения ни спътник, ще забележите една „красива сфера, предимно бяла, малко синя, но и с жълти и зелени оттенъци. От подобно разстояние не може да се види нито един обект, създаден от човешка ръка.“ Дори и от Международната космическа станция, която се носи на около 320 км над земната повърхност, стената отново не може да се види с просто око. Е, ако се използва специална техника и атмосферните условия са добри, могат да бъдат направени снимки като тези:
I think I finally found the answer to a question I've been asked a 1000 times. "Can we see the Great Wall of China from the #ISS?" Next to impossible with the naked eye. But I tried with an 800 mm tele lens. Still tough to spot. What do you think, is this it? #Horizons pic.twitter.com/NdlJvRCCNP
— Alexander Gerst (@Astro_Alex) June 21, 2018
Космическите обекти изглеждат така, както на снимките им
Да кажем, че винаги сте искали да надникнете в дълбините на космоса и един ден ви се отдава възможността да погледнете през изключително мощен телескоп. Вие затаявате дъх и отправяте поглед към някоя далечна галактика…не искам да звуча песимистично, но най-вероятно ще останете разочаровани. Повечето космически обекти са твърде далечни и трудно забележими, дори и с мощен телескоп. Най-често те изглеждат сиви (като изключим Марс, Юпитер и Сатурн), а някои мъглявини са сини или зелени. Нека не забравяме, че човешкото око вижда всичко в реално време. Камерите, с които НАСА прави своите спиращи дъха фотографии, позволяват да се натрупа светлина, като по този начин изображенията стават много по-ярки и цветовете се изострят.
The Pillars of Creation reveal newly forming stars from cold, dense and dark clouds of gas stretching over 10 light years in height, all 6500 light years away in the Eagle Nebula in the Orion Constellation.
— Cosmos Magazine (@CosmosMagazine) April 25, 2020
📸: NASA, ESA/Hubble + Hubble Heritage Team pic.twitter.com/kmInXUpRji
В космоса няма гравитация
Честно казано, искрено се надявам да не е така, тъй като в противен случай всички сателити ще се разлетят безцелно в космоса, заедно с Луната, Земята и останалите планети в нашата Слънчева система. Заблудата, че в космоса няма гравитация, съществува заради записите, на които се вижда как астронавти се реят в безтегловност на борда на МКС или извън станцията. Причината за това не е липсата на гравитация – всъщност те се намират в постоянно състояние на свободно падане, докато обикалят около Земята. За да избегнат сблъсъка с повърхността на нашата планета, те се движат с достатъчно висока скорост, за да избегнат това (около 28 000 км/ч).
Слънцето никога не огрява обратната страна на Луната
Нищо подобно. Тя се осветява също толкова добре, колкото и страната, която винаги е обърната към Земята. Единствено по време на пълнолуние, когато по-близката до нас страна е напълно осветена, обратната потъва в мрак. Също както и нашата планета, половината Луна винаги е осветена, а другата е тъмна. Когато естественият ни спътник е във фаза първа четвърт, например, ние виждаме осветена само дясната му половина. Ако по това време някой астронавт прелети покрай Луната ще види, че и останалата част от нейното полукълбо е осветена.
A NASA camera aboard the Deep Space Climate Observatory (DSCOVR) has captured a unique view of the Moon as it passed between the spacecraft and Earth. A series of test images shows the fully illuminated “dark side” of the Moon that is not visible from Earth.#NerdAlert pic.twitter.com/gxnPy2oPz9
— Code Monkey (@EmTheBold) April 30, 2020
Причината за сезоните е променящото се разстояние между Земята и Слънцето
Тази заблуда може да звучи относително логично, но няма абсолютно нищо общо с истината. Причината за съществуването на сезони на нашата планета е наклона от 23,5 градуса на оста на Земята спрямо равнината на нейната орбита. Това означава, че през лятото северната полярна ос на Земята е насочена към Слънцето, което ни дава по-дълги дни и повече директни слънчеви лъчи. През зимата полюсът е отдалечен от Слънцето, което води до по-къси дни и по-малко слънчеви лъчи. Въпреки че нашата планета е с около 3% по-близо до Слънцето през януари, отколкото през юли, това далеч не е достатъчно, за да отчитаме летни горещини в началото на годината.
Why do we have seasons anyhow? Earth is tilted on its axis by 23.5 deg. As we travel around the Sun, sometimes our part of the globe is tilted towards the Sun (summer) & sometimes away (winter). If the Earth were on a vertical axis, the weather would stay the same all year long! pic.twitter.com/ou1kSPsNQO
— Tony Pann (@TonyPannWBAL) September 21, 2018
Преминаването през астероидния пояс между Марс и Юпитер е почти невъзможно
Ако сте почитатели на научнофантастичните филми със сигурност се гледали поне една сцена, в която главният герой преминава през район с огромен брой астероиди, демонстрирайки невероятни пилотски умения. И макар да е възможно някъде във Вселената да има подобни полета, астероидният пояс между Марс и Юпитер изобщо не изглежда по този начин. Той е съставен от милиарди астероиди и планети-джуджета, но те се намират на огромни разстояния едни от други. По изчисления на НАСА, шансът два обекта от астероидния пояс да се сблъскат е около едно на милиард.
What did @NASAHubble see on your birthday? Find out here: https://t.co/ogNU1AMPhv
— NASA Glenn Research (@NASAglenn) April 24, 2020
Here's what we found for Jan. 23: Asteroid Ceres! About the size of Texas, it resides with tens of thousands of other asteroids in the main asteroid belt. #Hubble30 #HappyBirthdayHubble 🎂 pic.twitter.com/vW6o1DPgv1
