И ма две популярни представи за политиката, които идват от британската телевизия. Едната представа се свързва с драматичния сериал Къща от карти; според нея политиците са зли гении, които се борят помежду си с внимателно обмислена стратегия, дългосрочни планове и макиавелистка хитрост.
Другата представа, която за добро или лошо е много по-близо до реалността, идва от комедията Да, г-н премиер. Там политиката е в ръцете на несменяеми бюрократи, които манипулират неадекватните министри, зариват ги с тонове бумащина, правят ги на глупаци и неусетно ги насочват към “правилните” решения.
Всеки сам може да прецени кой от двата сериала е по-подходящото упътване за разбирането на Брекзит. Когато миналия декември Тереза Мей подписа “възпиращото споразумение”, според което никаква твърда граница няма да има между Северна Ирландия и Република Ирландия, независимо какво се случи със сделката за Брекзит, (т.е. цяла Великобритания ще остане в митническия съюз докато не се разреши ирландския казус), аз поне се сетих за първия епизод на "Да, г-н премиер". В него военен съветник (когото чиновниците недолюбват) пита премиера:
- Вярвате ли в ядреното възпиране?
- Да!
- Защо?
- Защото… възпира?!
- Кого?
- Ъъъ, руснаците, да не ни нападнат.
- Защо?
- Ами… те знаят, че ако ни нападнат, аз ще натисна копчето...
- Но готов ли сте да натиснете копчето на ракетите?
- Ами да, ако нападнат Западна Европа, в краен случай, мисля че съм готов…
- Но ако те нападнат Западна Европа, вие ще имате само 12 часа да решите, така че “крайният случай” е също така и първи отговор.
- Така ли???
- Спокойно, те няма да завладеят цяла Западна Европа. Все пак едва контролират Афганистан. Ако се опитат да сторят нещо, ще бъде “тактиката на салама”.
- Тактика на салама??
- Значи да режат парче по парче. Например, ако източногерманската полиция нахлуе в Западен Берлин. Тогава ще натиснете ли копчето?
- Ъъъ…
- Ако след нея влезе източногерманската армия? Ще го натиснете ли?
…
- Ако източногерманските войници бъдат сменени от руски и те завладеят цяла Западна Германия, ще натиснете ли копчето?
- Не знам, трябва да помисля...
- Но вие ще имате само 12 часа. Ако руснаците завладеят Западна Европа и настъпят през Ламанша? Това счита ли се за краен случай?
- Не… ядрената програма е за да ни защитава, не за да се самоубием с нея!
- Тогава защо не я отмените и не инвестирате спестените 50 милиарда в конвенционална армия, щом така или иначе не бихте натиснали копчето?
- Бих, ако не ми оставят друг избор...
- Но те никога няма да ви поставя в ситуация, в която нямате друг избор. Ще се придържат към саламената тактика, забравихте ли?
Абсолютно същото е с Брекзит. Представете си, че излизането без сделка е “ядрената опция”. Когато Тереза Мей заяви “По-добре никаква сделка, отколкото лоша сделка”, всички нормални хора знаеха, че това е блъф и тя не е готова да “натисне копчето”. Защото Мей е била участник в кампанията за оставане и е начело на администрация, в която всичките й съветници са твърдо “оставащи”.
За нея няма по-лоша сделка от “твърдия Брекзит”.
Дори подборът й на думи я издаваше: “Нека превърнем Брекзит в успех!” повтаряше непрекъснато тя, с което даваше да се разбере, че Брекзит сам по себе си е провал според нея и че следователно, тя най-много се страхува да остане без сделка. С подписването на “ирландското възпиращо споразумение” Мей отиде цяла крачка по-далеч от героя в Да, г-н премиер.
С него стана полуофициално ясно, че тя няма смелост да прибегне до твърд Брекзит, защото твърд Брекзит ще означава, разбира се, граница с Ирландия. От онзи момент насам, Брюксел използва успешно тактиката на салама - настъпва все повече, позволява си все повече претенции и капризи, докато накрая не склони Мей към унизителната сделка от миналата седмица.
Според случайно изтекъл документ, който предизвика възмущение в Англия, в брюкселските институции наричат тази сделка “подходът на плувния басейн”. Според този подход, Британия и Северна Ирландия трябва да се позиционират в двата края на един “басейн”, като Северна Ирландия е в дълбокия край (едновременно в митническия съюз и под регулациите на единния пазар), а Британия е в по-плиткия край (защото тя ще бъде само в митническия съюз). Разбира се, това ще завърже ръцете на британците да сключват търговски сделки с други държави и ще ги подчини на условия за “добросъвестна конкуренция”, при които Лондон няма да може да налага по-привлекателен данъчен и регулативен режим, за да привлича инвеститори. Една от помощниците на Мишел Барние дори казала на среща с европейските посланици, че това временно и извънредно решение трябва постепенно да се превърне в основа за дългосрочните отношения между двете страни.
Доминик Рааб, секретарят за Брекзит, подаде оставка след заседанието на кабинета в сряда. Той само преди няколко месеца дойде на този пост, за да смени Дейвид Дейвис, който от своя страна напусна заради “Чекърс сделката”. Това е достатъчно ясен знак, че настоящата сделка е още по-неблагоприятна. Фракцията на крайните брекзитъри вече бие тревога. Джейкъб Рийс-Мог, който дори след “Чекърс” продължаваше да декларира лоялност към премиера, заяви че сваля доверието си и иска оставката на Мей. Двадесет и две писма вече са официално постъпили в “Комитет 1922”, от общо четиридесет и осем нужни за активиране на вот на недоверие. Неофициалният брой сигурно е по-голям, но няма как да знаем преди понеделник.
Тереза Мей се намира в патова ситуация. От една страна, противниците й нямат достатъчно гласове, за да я свалят. От друга обаче, тя няма достатъчно, за да се одобри сделката й. Тъй като договорените от нея условия са обективно по-лоши от членството в ЕС, срещу сделката се оформя необичайна коалиция от крайни брекзитъри и крайни римейнъри - и онези желаещи излизане, и онези които искат оставане в ЕС, намират тази средна опция за най-лошата възможна. Може премиерът да потърси подкрепа от опозицията, което обаче ще бъде много трудно, а последствията потенциално разрушителни. Говори се, че Мей се надява да прокара сделката след повторно гласуване. Хипотезата е, че след като не мине първия път, финансовите пазари ще реагират остро, паундът ще пострада и така на следващата седмица депутатите ще се почувстват притиснати да одобрят.
Какво ще стане ако и тогава не приемат?
Напоследък се възражда идеята за втори референдум. Ако Мей не успее в парламента, нищо чудно да прибегне до този вариант. Тогава британците, изморени и изплашени от неспособността на правителството да изпълни Брекзит, също ще бъдат притиснати да изберат безопасната опция, която и да е тя (зависи как е поставен въпросът).
Разбира се, всичко това все още има и винаги ще има алтернатива; алтернативата е твърд Брекзит, но това ни връща обратно на въпроса за натискането на копчето. Има ли някой, който e поне евентуално готов да го натисне? Не? Саламът продължава да се реже...
Как Тереза Мей погребва Брекзит
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
