Плевнелиев: Европроектът ще е завършен с присъединяването на Западните Балкани

Е вропейската и евроатлантическа интеграция в Югоизточна Европа разкрива възможности за всестранно задълбочаване на партньорството между България и Хърватия. Това беше общата позиция на президентите на двете страни Росен Плевнелиев и Колинда Грабар Китарович, които разговаряха в Загреб.

Плевнелиев е първият президент, който е на официално посещение по покана на президента Колинда Грабар Китарович от встъпването й в длъжност през февруари т.г.

"Европейският проект ще бъде завършен, само когато страните от Западните Балкани станат част от нашето семейство. Това е единственият начин да гарантираме устойчива стабилност и просперитет за целия регион", заяви Плевнелиев. "Водещ за нас е принципът за добросъседство и следването на европейски подход към общата ни история", подчерта той и увери, че България ще продължи последователната си подкрепа за европейската интеграция на своите съседи.

Китарович благодари за оказаната от България подкрепа за членството на Хърватия в ЕС и в НАТО. Присъединяването към Шенген е приоритет и за България, и за Хърватия и двете държави ще обединят усилията си за постигането на тази цел, отбелязаха двамата президенти.

Плевнелиев коментира, че през 2010 г. е допусната грешката да се политизира влизането на България и Румъния в Шенген. Държавният глава посочи, че този временен проблем трябва да бъде скоро разрешен, тъй като критериите за присъединяване са чисто технически, двете страни са ги изпълнили отдавна и това е признато нееднократно както от Европейския парламент, така и от Европейската комисия. Според президента в момента страната ни пази отговорно границите си и изпълнява стриктно задълженията си.

Двамата президенти са единодушни, че засиленият миграционен натиск по външните граници на ЕС налага европейска солидарност и споделяне на тежестта между отделните държави-членки. Според тях "отключването" на икономическия потенциал в Югоизточна Европа и привличането на повече инвестиции може да стане само с общите усилия на всички държави от региона. Липсата на добра транспортна и енергийна свързаност е основна пречка за ускоряване на икономическото развитие на Балканите.

Плевнелиев призова за общи усилия и регионален подход за модерна транспортна и енергийна инфраструктура. Според него изграждането на Европейския енергиен съюз трябва да започне от Балканите. "Създаването на регионална енергийна борса ще позволи да бъде формиран интегриран енергиен пазар, да се премахне зависимостта от един доставчик и да се гарантират пазарни цени на енергоресурсите", заяви Плевнелиев.

Енергийната сигурност може да бъде постигната само чрез свързаност на електро- и газопреносните мрежи и изграждането на система от интерконектори. "Всяка една от държавите в региона има правото да купува газ на конкурентна цена и да има достъп до алтернативни доставчици", посочи президентът.

По отношение на директна самолетна линия между София и Загреб, президентът коментира, че с нарастването на бизнес контактите и туристическия обмен това може да се случи скоро. Китарович посочи, че властите полагат усилия да имат директни въздушни връзки със столиците на страните от Югоизточна Европа, за да не се налага да се лети през Виена, Мюнхен или Рим.

Българският държавен глава благодари на Китарович за доброто отношение на Хърватия към българската национална общност, която е добре интегрирана и приета в хърватското общество. Днес над 100 студенти изучават български език в Загребския университет.