Само преди две години бездомните жители на „Градът на греха" са били 12 000, а днес броят им се е покачил на 14 000.
Леглата в приютите обаче не са повече - около хиляда, което накара много изпаднали в бедност жители да потърсят убежище другаде.
"Когато слизаме долу, не знаем какво да очакваме" - разказва за репортаж Матео Уилис от организацията HELP. - Имената, които виждате по стените, са нещо като списък на тези, които са направили грешката да изгубят всичко. Бари, който е прекарал 17 години от живота си в затвор, също живее тук."
Въоръжени с фенерчета, от организацията обикалят из лабиринти от километрични тунели под земята, където десетки хиляди души се спасяват от горещините и снобарията на повърхността.
"Вижте в какво положение съм. Тук всичко е една голяма болка. Дойдох от Куба, търсейки американската мечта. Работех като касиер в продължение на 21 години.
Това обаче изобщо не е мечта. И не само аз съм такова положение. Милиони души всяка година губят американската мечта и потъват в нищото." - споделя Сали, една от бездомните жени, които обитават тунелите.
Тя и партньорът й Диего се „нанесли" в подземието преди 6 седмици. За да се къпят, използват дъждовна вода, която събират в кофи, а ако искат леглото им да остане сухо, го ограждат с плочки. Друг обитател на подземията на Лас Вегас е Майк.
Той сам е решил да се премести под земята, защото е търсел приключения. Осем години по-късно съжалява за избора си.
„И все пак, ако погледнем на нещата по-метафорично -- в края на тунела винаги има светлина и капка надежда" - казва Матео Уилис.
Последвайте ни
