Авторът обяснява опита си с цитат от руския философ и литературен критик Михаил Бахтин: "Романът допуска в неговия състав да бъдат включени различни жанрове - както художествени (новели, лирически пиеси, поеми, драматични сценки и други подобни), така и нехудожествени (битови, реторични, научни, религиозни и др.). Принципно всеки жанр може да бъде включен в конструкцията на романа."
А самият Светлозар Игов дава на своите бъдещи читатели следното
Указание за четене:
1) които желаят да четат тази кнога като роман, нека прочетат най-напред послеслова „За тази книга" (с. 265) като предговор;
2) които не желаят да приемат тази книга като роман, могат да прочетат отделните й части като самостоятелни творби в своя жанр и в последователност, каквато сами изберат.
Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийско. Литературен историк и критик, поет, есеист, романист, преводач. Завършва славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специализира славянски литератури в Загреб и Белград. Бил е асистент в Софийския университет, редактор във в. "Литературен фронт" и сп. "Съвременник", главен редактор на сп. "Език и литература" (1994-2005). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН.
Защитава докторска дисертация на тема "Иво Андрич - творческо развитие и художествена структура" (1978). От 1978 чете лекции по славянски литератури в Пловдивския университет.
Автор е на повече от 1000 публикации в литературната периодика. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянските литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Пише поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Работи и като преводач.
Издал е над 30 книги: "История на българската литература 1878-1944", "Български шедьоври" (1992), "Творби от българската класика" (1995), "Ранният край на лятото". Поезия (1995), "Апостолът, Геният, Патриархът - Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов" (1996), "Елените". Роман (1998), "Отсъствие". Поезия (1999) , "Българската литература XX век - От Алеко Константинов до Атанас Далчев" (2000), "Tragelaphos и други стихотворения" (2000), "История на българската литература 1878-1989" (2001, 2010), "Там". Поезия (2005), "Книга за Пенчо Славейков" (2006), "Бай Ганю" и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин Бай Ганю"(2008) и др.
Негови произведения са превеждани на английски, френски, немски, испански, италиански, руски, чешки, полски, сърбохърватски, унгарски, японски и други езици.
Последвайте ни
