Това, което не ни свързва

„Имах среща с двама предприемачи, които развиват бизнес за детски играчки с образователна цел, за фина моторика. Те бяха учители по образование със специалност „Предучилищна педагогика“ и щом им казах, че съм бил учител по физика, ледът веднага се пропука. Вече гледаха на мен като на един от тях“, разказва Димитър Дечев, който от една година работи като експерт Връзки с клиенти в ПроКредит Банк. 

Докато е бил учител по физика и математика, Димитър се е сблъсквал с икономиката само гледайки новините по телевизията. Но когато разбира, че ПроКредит Банк няма изискване към кандидатите си за работа да имат финансово или икономическо образование, не се поколебава да си подаде документите. 

„Когато влязох в сайта да разгледам за какво става въпрос, най-голямо впечатление ми направи, че банката обучава сама кадрите си, в което влага достатъчно време и усилия. Накара ме да кандидатствам фактът, че ти се дава възможност да се реализираш там, където иначе никога не би имал шанс,“ спомня си Галя Налбантова, която работи като експерт Банкови услуги в Пловдив. „Затова се реших да кандидатствам и в никакъв случай не съжалявам за избора си.“ 

Вероника Йорданова работи в София като експерт Банкови услуги от година и половина. Преди това е завършила българска филология. „За мен най-ценното в подготовката беше икономическата част. Тъй като специалността ми е български език и литература, за първи път имах досег с финансите, и то по начин, който ме мотивира и ме убеди, че искам да се занимавам с това дългосрочно.“

Най-трудното в началото за Димитър е бил едноседмичния курс по счетоводство. „Направо ми разказа играта,“ смеят се заедно с Калин Златанов, който в момента се занимава с изготвяне на договори. „Трябваше да направим входящ тест по счетоводство, за да знае лекторката кой на какво ниво е в началото. Аз казах, че няма никакъв смисъл да го правя, защото почвам от нулата. Но ето, че всичко се научaва, когато човек има желание и полага усилия,“ разказва Калин и обяснява, че е учил специалност „Горско стопанство“ в Лесотехническия университет. 

Калин си спомня още, че при започването си колегите са му помогнали да разбере каква е ролята на ПроКредит на пазара, какви възможности предлага и къде най-добре би се вписал самият той в дългосрочен план. „Банката не предлага просто стаж, от който да вземеш един сертификат с печат и толкова. Търси и обучава хора, които да наеме дългосрочно.“

За Лидия Василева, която е завършила „Устройство и управление на земи и имоти“, точните науки не са проблем. Ето защо е помагала на останалите участници със задачите по математика. За нея лично програмата е била по-ценна с нейните дискусионните модули, в които се разискват всякакви теми от различни области. „Това ни дава един по-широк кръгозор върху света. Провокираха ме да се замисля за процеси и явления, на които досега не бях обръщала внимание.“ 

Лидия, която се занимава с обслужване на физически лица, е забелязала, че инженерството те учи да си подреждаш логично и структурирано мисълта, да си по-концентриран и да не правиш грешки. А за Галя, точно както в биологията, така и в една банка, за да функционира организмът, трябва всички системи да работят перфектно. 

Нещо друго много ценно, за което всички разказват е, че в началото новите служители имат ментор – някой от по-опитните колеги, който ти помага плавно да навлезеш в работата. „Само че там, където започнах работа аз – в офиса на бул. „Мария Луиза“ в Пловдив, целият екип ми беше ментор. Всички страшно много ми помогнаха,“ казва Галя. Борис до толкова харесва подхода с индивидуалното менторство, че предлага да се въведе и в университетите. 

Борис Панков е доктор по философия и все още е част от програма „Млад банкер“ на ПроКредит. „Като преподавател на студенти, ми се струва, че в работата с клиентите на банката се използва много подобен подход. Най-важното е да имаш индивидуално отношение към всеки един от тях.“

Борис е част от втората международна група „Млад банкер“, в която участниците са от седем различни националности. Това, което най-много го е впечатлило до момента е, че разглеждат различните теми в дискусионните панели през призмата на опита в различните държави и обсъжданията се получават изключително разнообразни и интересни. „Всяка една от тях до момента беше страшно любопитна за мен именно заради участниците,“ казва Борис. „Обменяхме опит с колегите от различни държави, това ни помогна да се отворим към разнообразните гледни точки на хора с различен опит и минало, което е доста приложимо и важно, когато се работи с клиенти. Човек трябва да има отворен подход, без предразсъдъци и в случая този вид интернационална програма много помага,“ добавя той.

Днес работното всекидневие на Димитър и Калин е планирано по часове още от предишния ден, докато Вероника и Галя споделят, че на фронт офиса най-голямото предизвикателство е, че трябва да разбереш какви са нуждите на клиента, който е седнал пред теб и да му предложиш най-доброто решение. Така че денят се подрежда спрямо клиентите, които влизат в клона.

Лидия, която отскоро се е преместила в Бургас, мисли да запълва свободното си време с детската си мечта – уроци по пиано. Борис пък извън работата си прави това, „което прави всеки философ – чете и пише.“ Димитър, освен игрите с малкия си син, кара сноуборд, обича и планинско колоездене и любителска фотография. Калин, който е републикански шампион на висок скок, продължава да се занимава със спорт, само че с аматьорски баскетбол. 

Също така, задно с Вероника, той участва и в благотворителен театър към фонда „Протегни ръка“ на ПроКредит Банк, където служители на банката играят пред публика из цялата страна, а събраните средства отиват за болни деца от социално слаби семейства. Пиесата им се казва „Чудеса, чудесии или чудния свят на приказките“ и е адаптация по три приказки на Андерсен. Вероника споделя, че за нея това е проект, който ѝ е помогнал да осъществи нещо, за което си е мислила от много време – да помага на някой друг да има поне част от това, което тя е имала в детството си. „Аз и всичките ми колеги – доброволци в театъра, сме приели мисията да върнем колкото се може повече детски усмивки там, където им е мястото – на лицата на децата. Тъжно е, че има деца, които се усмихват рядко.“

За Калин изборът му да смени професията е пряко обвързан с житейската му философия. „Мисля, че човек не трябва да се ограничава от това, какво е учил,“ казва той. „Трябва да сме уверени в себе си и да предприемаме промени, за да може да усетим, колкото се може повече от живота.“ 

И накрая Лидия допълва, че според нея хората в ПроКредит са подбрани по характер, а не по образование. „Именно това, което не ни свързва, ни прави толкова готин екип. Не се делим на икономисти и на всички останали.“