Б ени, както я наричат всичките ѝ приятели, е истинска късметлийка. Освен, че се радва на щастливо семейство, две прекрасни момиченца и много хъс в това, което прави, тя има и една друга привилегия – всеки ден, когато отива на работа се чувства като вкъщи. Тя е от Пловдив, на 36 г. и вярва, че трябва да научим децата си да се възползват от всички възможности, които им се предлагат. Да се усъвършенстват и да учат, защото сега им е времето. Надява се всички да могат да срещнат точните хора и да попаднат в правилния екип – също като нея. Мисли, че когато имаш самочувствие, то винаги трябва да е подплатено с много знания, а усилията, които полагаш – неминуемо се възнаграждават. Представяме ви Албена – Експерт Банкови услуги и майка, която знае, че истинското приключение е в това да опитваш различното, за да намериш своето.
Аз съм си … щастлив човек. Мисля, че съдбата е доста благосклонна към мен. Имам прекрасно семейство и работа, която ми носи удовлетворение. Ако трябва да се опиша с няколко думи – позитивна, уравновесена, спокойна, усмихната, слънчева и в същото време – доста взискателна към децата си, май дори малко прекалявам.
Сутрин … ставам рано. За съжаление, дори и в почивните дни трудно си поспивам. Кафето е абсолютно задължително. Ако не изпия първото си кафе до 8 ч., сте ме изгубили. Следва подготовка за работа и разходка на домашния любимец – кучето Рио – името му е, като на папагала от едно детското филмче. Обичам, когато го разхождам сутрин на едно от Пловдивските тепета, да поздравявам непознатите с „Добро утро“ – това ми носи настроение. Следва събуждане на децата за училище и градина – една от най-трудните задачи за деня.
Пътят е дълъг … или пък може би не чак толкова. Буквално пътят до работа ми отнема около 30 мин. Метафорично пътят до това ми работно място, погледнат от днешния ден, не беше чак толкова дълъг. Завърших средното си образование в Национална Търговска гимназия – Пловдив, след което бакалавърска и магистърска степен по Информатика в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. И тук някъде свърши лесното. Трябваше да си задам въпроса – „Сега накъде?“ Спомням си, че когато подадох документите си за работа в банката, в далечната 2003 г., си помислих „Ето тук искам да работя“. Обстановката ми се видя много ведра – млади, усмихнати и лъчезарни хора. И така започнах.
Работата … ми е динамична и интересна. Иначе казано – нямам еднакви дни. Работя като Експерт Банкови услуги в клона в Пловдив. Основните ми отговорности са да консултирам клиентите и предоставям най-подходящите за тях продукти. Малко е клиширано, но ние не сме стандартна банка. При нас няма да видите опашки от хора, чакащи да внесат или изтеглят суми, да направят рутинни банкови операции – оставили сме тези дейности на машините в денонощните ни зони за самообслужване. За нас остава интересното - разговорът, дискусията, понякога спорът с клиента и удовлетворението от добре свършената работа, особено когато успееш да предизвикаш нечия нагласа. Радвам се, когато при разговорите с клиентите успея да ги убедя да преминат към електронно банкиране – за тях остава спестеното време, за мен удовлетворението от спестената хартия или едно спасено дръвче повече.
Мотивацията … Всеки ден това, което ме мотивира е промяната в мен самата, в хората, с които общувам, във възможността да въздействам положително на някого или на света, който ме заобикаля. Мотивират ме и малките успехи, и малките неуспехи. Хората, с които работя, са невероятни! Те също са мотивация за мен. Всеки за себе си е различен – като характер и като образование. Имаме икономисти, педагози, филолози, философи, програмисти, инженери, но това, което ни свързва, е отговорното отношение към работата, към бизнеса, желанието ни да се развиваме и учим. Под развиваме имам предвид – не в йерархията, поне за мен това не е най-важното, а по-скоро да разширяваме все повече нашите професионални умения и познания и в крайна сметка да бъдем добри професионалисти. На младите хора мога да кажа да мечтаят смело, за да се мотивират. Да не спират да мечтаят и да работят, за да постигнат мечтите си, защото – човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му!
Предизвикателствата … са ежедневие. В личния живот децата ми са моето най-голямо предизвикателство. Опитваме се, аз и моят съпруг, да възпитаме отговорни и толерантни млади хора, които си поставят ясни цели и имат широк мироглед. На работното ми място всеки ден е предизвикателство и отговорност. Развиваме се постоянно. Променихме се много през последните години, и технически, и като начин на обслужване, и като начин на мислене. Винаги сме били място, което е технически много новаторско. Спомням си преди години, на едно събрание, ни разказваха за това как машините ще извършват касовите операции, а ние ще имаме достатъчно време да познаваме нашите клиенти, да ги консултираме и да изграждаме дългосрочни отношения с тях. Тогава може би е било 2006 - 2007 г. и тази идея изглеждаше имагинерна, поне за мен. Днес, всичките тези операции са оставени на машините, клиентите ни не зависят от нашето работно време – обслужват се в денонощните ни зони за самообслужване. А ние вече сме свободни да посрещаме нови предизвикателства, да им бъдем полезни в бизнеса, за да се развиват, да откриват нови работни места и да бъдат двигател на развитието на българската икономика.
Вдъхновението … идва отново от малките неща, от екипа, от това, че не се притеснявам да изразя своето мнение и че то има значение, от това че отговорното и лично отношение имат значение. Екипите ни са сплотени, работим, смеем се, споделяме успехи и неуспехи и заедно търсим решения. Различни сме – всичките до един – учим се един от друг, допълваме се.
Случайностите … Не мисля, че случайностите са ме довели до тук. Винаги съм работила над себе си. В училище, в университета, в работата – не спирам да се уча. Обученията при нас са постоянна величина и това е нормално в среда, която се променя ежедневно. Освен икономика и финанси, бизнес продажби – учим английски, етика, комуникации и други социални науки.
Работата ми дава … предизвикателства, уважение, удовлетворение, развитие и професионално и лично, научавам нещо ново всеки ден. Самата аз съм много различна от началото – вярвам повече в себе си!
Аз ѝ давам … не мога да определя точно. Може би лична ангажираност и отговорност.
Успехите … Чувствам се успяла, защото имам страхотно семейство – съпруг, който ме обича и подкрепя и две невероятни деца. Успехите на моите деца са най-важните за мен – успехите в училище, победите в спорта, малките успехи в детската градина – все неща, които ме карат да се чувствам щастлива и на правилния път. В работата се чувствам успяла, когато клиентът си тръгне доволен, когато успея да накарам някого да се замисли за малките неща, които със сигурност променят света около нас към по-добро.
Получава ми се всеки път, когато … работя с усмивка и настроение. Всеки път, когато си кажа, че мога и няма да се предам – упорита съм! Опитвам се сутрин винаги да съм заредена с добро настроение.
Искам да покажа на тия хора как … можеш да имаш всичко. И семейство, и работа, и развитие, и успехи, и мечти – само трябва да вярваш в себе си и да работиш за това!
Смисълът … е да се развиваш и всеки ден да научаваш нещо ново, да надграждаш себе си. Мисля, че ако знаеш всичко в една професия – няма смисъл да я работиш. Трябва да научаваш нови неща, да получаваш нови знания, да се усъвършенстваш. Има смисъл да си тук, защото си уважаван, защото твоето мнение има значение, защото се развиваш постоянно, защото е интересно и много пъти забавно, защото всеки ден е различен, защото отношенията са прозрачни и институцията е отговорна.
Бъдещето е в твоите ръце, когато … вярваш в себе си, когато търсиш възможности за развитие и направиш правилния избор. Когато не спираш да се опитваш, когато работата ти е интересна и заедно с това си себе си!
Ако и ти искаш да се развиваш дългосрочно и да си част от нашия екип, кандидатствай за работа в ПроКредит Банк.
криза, която тихо расте" />
