64% от основните храни у нас са вносни или произведени с вносни суровини.
Това показва изследване на Българската стопанска камара (БСК), публикувано днес.
Според анализа на финансистите, изготвен въз основа на данни от националната статистика (НСИ) от 2009 г., делът на вносните стоки при месото и месните продукти е 84%.
Вносните зеленчуци на пазара са 78% от предлаганите, а вносните плодове - 77%. При рибата и рибните продукти делът на вноса е 66%.
Със суровини от внос са произведени изцяло захарта и захарните изделия, кафето и какаото.
23,6% от продажбите на храни заемат хлябът и хлебните изделия, които се произвеждат основно със суровини, произведени у нас. В останалите видове храни делът на вноса е близо 80%.
За сравнение от БСК припомнят данни от подобно изследване, проведено през 2004 г. Тогава делът на зеленчуците и плодовете е бил 65%, а на месото - 42%. Това показва, че делът на зеленчуците и плодовете от внос за пет години е нараснал с около 20%, а на месото се е удвоил.
Увеличението на вноса в потреблението на храни е резултат от намаленото производство на основните земеделски продукти, заключават от БСК.
В сравнение с 2004 г. през 2009 г. производството на лук е с 5,4 пъти по-малко. Производството на зеле е намаляло с три пъти, а това на картофи - с 2,5 пъти. Произведените у нас домати са с 2,3 пъти по-малко, чушките са с 43% по-малко, а плодовете - с 37% по-малко. Броят на свинете е по-малък с 22%, а на говедата - с 20%.
При нехранителните стоки от внос са 87% от облеклата, вкл. трикотажните, 70% от текстилните изделия, 60% от обувките.
В изводите от изследването от БСК пишат, че въпреки очерталата се световна тенденция на недостиг на храни и повишаване на цените им, не се използват благоприятните условия в страната за развитието на селското стопанство.
За земеделска страна с добри природно-климатични дадености, вносът на храни спрямо общите продажби на дребно е изключително висок, като този дял продължава да нараства, отбелязват още от камарата.
Политиката в земеделието, в т.ч. ползването на бюджетни средства и на тези по САПАРД и Програмата за развитието на селските райони, не са довели до нарастване на дела на продажбите на местна продукция в страната, който непрекъснато намалява, показват още резултатите от изследването.
Доминирането на вноса не е следствие на засилен износ на земеделска продукция, тъй като през изследвания период се очертава рязко намаление на производство на основните земеделски продукти, отбелязват още икономистите.
Българското земеделие продължава да е неефективно, а голяма част от земеделските земи пустеят и не се обработват. Според БСК причините за това отсъствието на комасация, неточното фокусиране на финансовия ресурс, предназначен за земеделието.
Те изтъкват като фактор и недостатъчните инвестиции и несъздаването на условия за привличане на квалифицирани кадри в селскостопанското производство, трудния достъп на производителите до пазарите на дребно, недостатъчните и неритмични плащания към земеделските производители.
