Save Our CEOs не е първият проект на режисьора, ориентиран към финансовата криза в САЩ.
Той дебютира в документалното кино преди 20 години с пълнометражния "Роджър и аз" (вж. трейлъра).
Филмът беше посветен на автомобилната индустрия, въплъщавана от "Дженерал мотърс" - и съкращаването на работни места в родния му град.
Флинт, щата Мичиган , е известен и като рожденото място на корпорацията, а човекът от заглавието на филма е Роджър Смит, тогавашния президент на GM.
През 2004 г. Мур бе отличен с "Оскар" за "Гимназията Кълъмбайн", с който атакуваше привържениците на безконтролното носене на огнестрелните оръжия.
Последва критичния към управлението на Джордж У. Буш "Фаренхайт 9/11", който получи "Златна палма" на кинофестивала в Кан.
Впоследствие лентата стана важна част от предизборната агитация, но не успя да предотврати преизбирането на Буш-младши за президент на САЩ.
Предишният филм на Мур - Sicko, пък беше насочен към проблемите на американското здравеопазване.
Сега в краткото видео той призовава зрителите да подкрепят своите сънародници, които са били принудени да преминат на правителствени помощи.
Сред изброените от него нуждаещи се са финансови институции като "Ситибанк", "Банк ъф Америка", Ей Ай Джи, "Голдман Сакс", "Джей Пи Морган" - и още много други банки и корпорации.
"Знам какво си мислите - нали вече дадохме с оздравителния план. Знам, но дори и да е така, дайте още. Ще се почувствате... добри."
Освен онлайн, трейлърът бил показан и в някои киносалони в Ню Йорк, Чикаго, Вашингтон и Лос Анджелис, където публиката наистина била помолена да даде за каузата.
Даренията се събирали в кутии, върху които бил изписан призивът Save Our CEOs (Спасете нашите изпълнителни директори) - каквото може би ще е и заглавието на филма.
Напълно в стила на Мур е събраните дарения да бъдат предадени на нуждаещите се бизнесмени, а реакцията им да бъде заснета и включена във филма.
Режисьорът и преди е използвал подобен похват - както в телевизионното си предаване "Ужасната истина" (The Awful Truth), така и в своите предишните документални проекти.
Този път обаче той сравнява героите си с вампири, само че такива, които се хранят не с кръв, а с пари - и никога не могат да се заситят.
