Парламентът ратифицира договорите с частни банки във връзка с емитирането на облигации на стойност до 950 млн. евро.
В подкрепа гласуваха 101 народни представители, 34-ма бяха против, а 12 се въздържаха.
Документите предвиждат България да емитира държавни ценни книжа на международните пазари в размер до 950 млн. евро.
Парите са за покриване на главницата и последната лихва по сделката с външния дълг, сключена през 2002 г.
Средствата, получени от пласирането на ценните книжа, ще бъдат от съществено значение при осигуряване на необходимия финансов ресурс за посрещане на предстоящия падеж през 2013 г. на Глобалните облигации на България.
Между 8 и 12 млн. лева на месец биха били лихвите по новия облигационен заем
Това каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков при обсъждането на ратификацията.
Той обясни, че дългът трябва да се взима доста преди датата на погасяване на предишното рефинансиране.
Целта е да има достатъчно спокойствие на пазарите и за държавния бюджет, но и достатъчно близо до падежа на предишния дълг, за да не се плащат излишни лихви.
Лихвите по такъв заем биха били между 8 и 12 млн. лева за всеки месец предхождащ падежа, обясни Дянков. Затова решихме, че е най-добре да се почне през пролетта на тази година, добави той.
Министърът обясни, че 950 млн. евро е пълната сума, необходима за погасяване на първия транш на т. нар. дълг на Милен Велчев, през 2013 г., като с облигационния заем ще бъдат платени главницата и последната лихва.
Вторият транш е в началото на 2015 г. и следващото правителство вероятно ще е в същата ситуация, смята Симеон Дянков.
Министърът отбеляза, че процедурата на предишната облигация, включително избора на банки, е преминала доста непрозрачно.
Той обеща, че в момента на приключването на настоящата сделка ще донесе в канцеларията на парламента абсолютно цялата документация.
Левицата не подкрепи ратификацията
с позицията, че не защото не трябва да се емитират книжа, а защото управляващите са изхарчили фискалния резерв. От Синята коалиция и ГЕРБ заявиха, че смятат операцията за крайно необходима и спешна. ДПС пожела успех на сделката, но се въздържа от подкрепа.
Бившият финансов министър при тройната коалиция Пламен Орешарски обяви, че левицата няма да подкрепи сделката, не защото не трябва да се емитират книжа (това, според него, е по-правилната стъпка от харченето на Сребърния фонд), а защото през изминалите три години е била водена недостатъчно разумна фискална политика.
По думите му правителството на ГЕРБ е изхарчило около 6 млрд. лева от фискалния резерв за покриване на дефицита, вместо с тях да бъде посрещнат траншът по сделката с дълга.
Емисията е леко забавена, опитваме се да хванем последния влак, дано да успеем, предвид нервността на финансовите пазари и състоянието на южната ни съседка Гърция, коментира Орешарски. Той отбеляза, че няма да има пълно превъртане на дълга, защото с новия облигационен заем ще са платят и лихвите по стария.
Според колегата му Румен Овчаров няма икономическа логика да се ратифицира документ, в който параметрите по сделката са описани с "до" - до 10% лихва, до 950 млн. евро стойност на облигациите.
В отговор председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) каза, че предишното правителство е трябвало да остави още излишък, така че той да покрие дефицита, когато икономическият растеж е в спад. Вие изхарчихте повече пари от излишъка, който трябваше да натрупате, обърна се тя към левицата.
Съпредседателят на Синята коалиция (СК) Иван Костов определи операцията като крайно необходима, като овладяване на важен финансов инструмент, който трябва да е на разположение на всяко правителство оттук нататък.
В последна сметка една успешна емисия ще доведе до привличане на чуждестранни инвестиции и насърчаване на банките да намалят лихвите в страната, подчерта Костов. И обясни, че операцията е класическа за изрязване на висок по обем падеж, управлява общия матуритет на външния дълг и не води до увеличаването му. Вярно е, все пак отбеляза десният лидер, че за няколко месеца дългът ще се увеличи, тъй като от пазара ще се изтеглят 950 млн. евро, но на 15 януари догодина ще се върне старото положение.
На обвиненията за изхарчения от ГЕРБ фискален резерв Иван Костов отговори, че няма по-нормално от това по време на криза да възникват извънредни дефицити и от тази гледна точка фискалният резерв е точно, за да ги компенсира. Той призова БСП да не прави кампания от това.
В същото време лидерът на ДСБ призова и депутатите, и финансовия министър Дянков, и премиера Борисов към държавническо поведение - реализацията на тези ценни книги да стане при възможно най-ниската лихва.
Нормално е се излиза на външния пазар, да се разсрочва, рефинансира дълг, това е добър атестат за правителството, защото означава, че излизаме спокойни на външния пазар. Така щял да се стабилизира и кредитният рейтинг.
Другият съпредседател на СК Мартин Димитров коментира, че в момента с този заем се закърпва положението. Според него трябва да се бърза със сделката, защото не се знае утре какво ще стане в ЕС и да се окаже, че заемът може да бъде взет при много тежки условия.
ДПС ще се въздържи от подкрепа, но пожелава успех на емисията, посочи Алиосман Имамов.
От НС се иска да одобри вземането на дълг, с който да се плати "престъплението на Милен Велчев", смята лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Той поиска вътрешният министър Цветанов да задържи Милен Велчев със същата гаранция от 500 хил. лв., определена за Гриша Ганчев, а след това и да конфискува неговата и на брат му собственост по закона за конфискация на незаконно придобито имущество.
Още финансови и икономически новини в PariteNi.bg
