Българите със спестявания намалели наполовина

През последните две години (от януари 2010 г. до януари 2012 г. ) процентът на хората, които имат спестявания е намалял двойно.

Това заяви по време на пресконференция днес лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

От 14% преди две години броят на българите със спестявания се е понижил до 7% (511 хил. души) в началото на тази година.

А от седемте процента българи, които имат спестявания, едва 13% имат депозити над 5000 лв. или това са приблизително 66 хил. души.

Димитров цитира данни от проучване на "Галъп" и така коментира изявления на анализатори, че според статистика на БНБ населението ни спестява в банки 32,5 млрд. лв. и само през февруари 2012 г. са се натрупали нови 201 млн. лв. в банкови депозити.

Истината е, че народът масово обеднява, много малък процент от хората изобщо имат спестявания, а от тях още по-малко хора могат да си позволят да спестяват сериозни суми, коментира Димитров.

Той каза, че около 46% от спестителите имат влогове до 1000 лв.

Ръстът на средната работна заплата се получава заради увеличаването на безработните

Средната работна заплата отбелязва реален ръст от 4,7% спрямо предходната година, но това е в резултат от свиването на заетостта, заяви Пламен Димитров.

Броят на наетите лица през 2011 г. е намалял спрямо 2010 г. с 6,9%, което означава около 155 хил. работници и служители, а спрямо 2008 г. намалението е с около 380 хил. работници и служители, съобщиха от КНСБ.

Безработицата е над 11%, а 56% от всички безработни са дълготрайно без работа.

Общата сума на издръжката у нас е нараснала до 547,40 лв. на човек

от четиричленно домакинство месечно, съобщи по-рано днес пред БНР директорът на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ Любен Томев.

Издръжката на живот е нараснала с 2% през първото тримесечие на 2012 г., на годишна база с 3,6%. По думите му процентът на хората у нас, които живеят в бедност, се стабилизира около 23%.

Основните фактори, които влияят върху нарастването на издръжката на живот, са цените на горивата и на хранителните стоки.

Вследствие на инфлацията през 2011 г., общият доход на едно лице от домакинство е спаднал в реален израз с 0,9% спрямо 2010 г., средната пенсия е намалила покупателната си способност с 3,1%, а минималната пенсия – с 4%.

Единствено минималната работна заплата запазва покупателната си способност

и то благодарение на увеличението от 1 септември миналата година. Не е нормално при спадащо потребление да се повишават цените, смята Томев.

От второто тримесечие на 2010 г. е постоянна тенденцията разходите на домакинствата да са по-големи от приходите.

Тези данни показват, че се задълбочава неравенството и поляризацията в доходи и спестяванията на населението, коментира Томев.