Мд дите хора в България най-късно излизат на пазара на
труда от всички останали държави в Европа.
Това заяви президентът
Росен Плевнелиев при откриването на първото заседание на Съвета
за образование и наука към държавния глава. Темата му е
"Визията "България 2020": Националните приоритети в
образованието и науката".
Средно в България един млад човек излиза на пазара на труда на
22 години, докато за Европа това става на 20-годишна възраст.
Според президента основната причина
за това е, че българските младежи нямат достатъчен практически опит и често, дори и на
25 години, нито ден
стаж в реалната икономика.
Като друг неблагоприятен факт, който изисква решение, Плевнелиев
посочи едва 3,4-процентовият дял на младите предприемачи у нас (на възраст между
15 и 24 години) - който е доста под средния за Европа.
В
Гърция те са 7,8 на сто, а в Румъния - 11,3 на сто.
Плевнелиев изтъкна като много важен т.нар.
триъгълник на знанието - между науката, бизнеса и държавата.
Според него ако България иска да се развива, тя трябва да се позиционира по пътя на идеите, тъй като в XXI век най-силният инструмент за
производство е човешкото знание. Президентът открои иновациите като един от ключовите инструменти за
генериране на добавена стойност в икономиката.
Той посочи като пример, че брутният национален продукт, произведен
от 7,4 млн. българи, е 40 млрд. евро, а "Фейсбук", създаден преди
осем години от няколко младежи, е генерирал 100 млрд.
долара.
Не само знанията са важни - да "налеем" нещо в главите на
учениците, но и уменията и компетентностите, отбеляза
Плевнелиев, който смята, че "реализацията на
личността" трябва да стане национална кауза.
Според него цел трябва да стане създаването на нова средна класа - ефективна, гъвкава и технологична.
Необходими са ни повече специалисти, квалифицирани кадри за българската
индустрия, заяви преди началото на днешното заседание пред БГНЕС проф.
Стефан Воденичаров, директор на Института по металознание, съоръжения и
технологии.
Бяха направени много грешки през последните 20 години, като една от
тях е закриването на техникумите, които произвеждаха ръководителите в
предприятията, смята той.
Другата слабост, според него, е, че в момента нямаме
качествени инженери, а без тези кадри не
може да се говори за наука и за връзка с бизнеса.
На Съвета днес се обсъждат целите и инвестиционните приоритети
в предучилищното и училищното образование, средното
професионално образование, висшето образование и науката.
В дискусията участват министрите Сергей Игнатов, Делян Добрев,
Томислав Дончев, представители на парламентарно представени
политически сили, на национално представителните синдикални и
работодателски организации, ректори на висши училища,
представители на граждански организации и на научните среди в
България.
Източник:
БГНЕС
