- Твърдите, че вие сте превели 200 000 долара на фондация "Демокрация", можете ли да покажете документ с ваш подпис за такъв превод, освен суифта?
- Знаете ли, ако трябва пред някого да бъде доказано, че това е извършила моя компания, аз ще го докажа. Историята е следната - още през 1995 г., ако вие помните, аз преведох 6 млн. долара на една от българските държавни банки. След това банката открадна парите и не ги върна. На мен ми дадоха гаранция, банкова, че в течение на три месеца ще бъде върната някаква част от тези пари. Но парите не бяха върнати и аз заведох дело.
Някъде през 1997 г., когато вече бях станал собственик на "Мобилтел", телефонната компания, която беше в пълен упадък и
почти беше банкрутирала, аз спечелих делото за 6 млн., но към това време сумата беше от порядъка на 10 млн. долара и повече.
Аз и моите мениджъри успешно развивахме компанията "Мобилтел". Всяка година "Мобилтел" носеше печалба и това беше, примерно в началото на 1999 г. ... Аз никак не можех да разбера защо... ние изпълнихме всичко, което се изискваше от
страна на държавата - правехме инвестиции, направихме покритие, на мен никак не ми дават лиценз, разрешение за по-нататъшно
развитие на компанията.
Аз през цялото време задавах този въпрос на Грашнов. Той казваше: "Аз не разбирам." Казваше: "Не знам,
управляващата партия начело с г-н Костов, не знам, недоволни са от нещо. През цялото време поставят някакви огради и спънки." Аз
му казвам: "Слушай, г-н Грашнов, ние през цялото време помагаме, осъществяваме съвместни проекти, превеждаме пари, що
за разговори през цялото време такива." Той каза: "Ами, това го има."
И така се случи, ние с г-н Грашнов бяхме на почивка в Южна
Африка, в Кейптаун, изведнъж се раздава телефонен звън. Разбрах, че звънят от България. Питам кой е - ами министърът на
финансите в правителството на Костов, обажда се и казва спешно ни викат при себе си. Мисля си: "Навярно е радостна вест", казвам му: "Искат да ни връчат лиценза, разрешението".
Значи, излитаме от Кейптаун, кацаме в България, отиваме на среща с г-н
министъра на финансите. Той ни посреща, въвежда ни в кабинета и буквално след поздрава казва: "Знаете ли, вие спечелихте в
съда, но тук трябва да забравите за тези 10 млн."
Аз му казвам: "Вие какво, заповядвате ли ми или ме шантажирате? При
такъв тон аз не смятам да разговарям с вас, а и на вас нищо не ви дължа."
Взех че излязох.
Тутакси изтича след мен и казва:
"Не, не, вие не ме разбрахте правилно, влезте, моля ви. Вие, знаете, казва, вие имате проблеми с лиценза, с разрешенията,
казва той. Това не е към мен, това е към главния човек в страната, казва. Вие трябва да приемете нашите условия, а ние ще ви помогнем в друго."
Казвам: "На мен така и така това ми се полага". Ами помислете сам върху това, това нареди Командира. Казвам: "Добре, какво мога да направя."
Той вика: "Аз не ви предлагам да вземем от вас всичките пари. Вие сте дали 6 млн., дайте да се разберем. През 2004 г. от края на
годината вие ще започнете да получават 5 млн. в продължение на пет години."
Аз: "Спечелих в съда, там друго е написано. Сега
трябва да ми платите всичките пари."
Той казва: "Знаете ли, сега няма да стане, иначе между нас с вас нищо няма да стане."
Аз
поразмислих и разбрах, че ако сега не се съглася (въпреки че аз разбирах, че това е пълен шантаж и изнудване), аз мога да
загубя още повече. Взех за себе си решение да позвъня във фирмата, да се посъветвам, ще поговорим, ще обясним. Мен ме
разбраха ръководителите на компанията, казаха: "Добре, Миша, постъпи както смяташ за нужно, ние ще подпишем."
И ние подписахме. Не минаха и няколко месеца - вместо благодарност, лиценз и разрешение, мен ме изгониха от страната. След това започна всичко. Аз започнах да гледам защо в компанията няма пари, въпреки че компанията се развива добре, има големи постъпления. През цялото време питам: "Г-н Грашнов, къде се дяват парите?"
А той казва: "Михаил Симеонович, нас ни шантажират отвсякъде."
Аз му казвам: "Влад, така не може." Приех да продам компанията, защото ние така не можехме да работим, но на нас не ни позволяваха да го направим.
След това, някъде към средата на 2000 г., вече по време на едно от пребиваванията ми, изведнъж
съобщават за решение (аз разбирам за това около един час по-рано), че мен ме изгонват от страната. Аз напускам преди обявяването
на решението, но чувам, че тъй като аз преча на сигурността на страната, върша нещо незаконно, че парите ми са черни, мръсни
пари и че аз избелвам, пера пари и т.н., и т.н.
Всички възможни грехове, които може да има, хвърлиха върху мен ръководителите
на правителството и на спецслужбите по времето на г-н Костов, че аз не трябва да се връщам в продължение на десет години.
Е,
всички вие помните моята борба с г-н Костов и неговите съратници, такива като Атанасов и много други, където аз винаги съм доказвал, че моите пари са чисти. Аз нееднократно съм
помагал, всички знаят, и социално - на много слаборазвити във финансово отношение хора, строил съм църкви, синагоги, помагал
съм на спорта, и никога не съм финансирал политически партии.
Но след като ми казаха, че аз уж съм създал партия с г-н Бонев и
Бакърджиев, мен, естествено, това много силно ме жегна. Точно сега се и получи след поредната атака на г-н Костов, аз предадох
всички поръчения, които бяха преведени на фондацията. Това се правеше неведнъж. Преди това и от г-н Лучански. Нееднократно сме
работили по съвместни проекти с тази фондация и всички знаят това.
Аз не знам защо на г-н Костов и неговите хора им е нужно непрекъснато да показват Чорни. Очевидно за да не се забравя, че на арената има и такива политици като Костов и другите. Тези хора са нанесли твърде много вреда на самата България, на нейните хора. Те отхвърлиха инвестиции, които идваха в България. Те работеха за себе си и за да заработят пари за себе си, а не за България, да бъдат полезни и в добри отношения с други
страни, и с бизнесмени, които бяха готови да влагат пари. Това е всичко, което аз мога да кажа.
- Г-н Чорни, да ви върна към това, което казахте. Вие казахте, че не един път сте давали пари на фондация "Демокрация", т.е. пари, които са ви били поискани от Иван
Костов за неговата политическа партия. Ще потвърдите ли това, ще ни разкажете ли подробности?
- Не, мисля, че вие малко неправилно разбрахте моя отговор. Не съм казал, че на партия - аз на никаква партия на територията
на България никога не съм давал пари. От името на партията, от името на Костов, аз нямам предвид от името на партията, от името
на Костов твърде много хора търсеха моите приятели в Русия и предлагаха аз да намеря общ език с г-н Костов, да подаря част от
компанията на г-н Костов в замяна на това, че ще ми позволят да работя, правото да посещавам България.
Аз винаги съм отхвърлял
това и така беше в продължение на една година. Пълен шантаж и заплахи по адрес на мен и на моята компания. И чак когато
продадох компанията, аз се успокоих.
А за това - да, аз направих превода. И аз днес го открих. Винаги съм питал какво прави с
парите от тази фондация г-н Костов, и днес аз питам - тъй като съм превел парите - къде е похарчил г-н Костов тези пари? Тези пари не са отишли за партията, не са за политика.
- За парите, които вие сте дали на фондация "Демокрация" ли говорите, тези 200 хиляди долара, и твърдите, че те не са
похарчени за партията?
- Не, не бяха. Те бяха дадени на "Демокрация" и аз сега искам да знам къде са били похарчени тези пари. И разпоредих на своята компания, на нейното ръководство те да отправят запитване. В най-скоро време прокуратурата ще получи това
запитване от мен. Да проверят. Защото, когато г-н Костов казва, че парите на Чорни са мръсни, черни пари, и веднага след това
казва, че ние сме проверили, че тези пари са чисти, у мен, у всеки нормален човек в главата му минава едно - днес в света има
движение на твърде много мръсни пари, които отиват за терор и за престъпления, и на мен не ми е безразлично къде г-н Костов е
похарчил тези пари, за какво благо. За свое благо или за благо на различни терористични организации, а е възможно и на нещо друго незаконно, на политика. Аз като човек, който е дал пари на фондацията, аз съм дал пари за развитието и в помощ на бедното население на България.
- Г-н Чорни, кажете ни кои бяха посредниците, които ви искаха пари от името на г-н Костов? Бяха ли те хора от властта,
министри, имена, ако си спомняте. Това е много важно, защото това е основен въпрос, който стои в България. Кои ви рекетираха, като имена и фигури?
- Дайте да не говорим за рекетиране, а за шантажиране и изнудване. Имаше твърде много такива хора, които обикаляха из
Русия, в Москва, по моите приятели и предлагаха. Сега не помня техните фамилии. Твърде много хора имаше на територията и на
самата България, които действаха чрез гражданина Грашнов, днес покойник.
Това бяха хора от спецслужбите и различни други
структури. Вие задайте днес този въпрос. Има честни хора, те ще ви отговорят. Възможно е и в предаване на живо. Какво беше това?
Мисля, че днес много хора са обидени на г-н Костов, защото той излъга всички, не само членовете на партията на най-високо ниво, но и всички, които му вярваха.
- Бихте ли казали, имаше ли между тези хора министри, заместник-министри?
- Моля, аз вече казах - нима не стига Муравей Радев. Задайте му въпроса къде са отишли тези 10 млн., за които той
неотдавна излезе и каза, че Чорни ги е получил. Искам да видя. И предайте на г-н Радев, че него аз ще го съдя, а в бъдеще
навярно и г-н Костов, но ще започна с г-н Радев.
- Г-н Чорни, кажете ни, спомнихте ли си името или поне физиономията на човека, поискал ви парите като посредник, които внесохте във фондация "Демокрация"?
- Знаете ли, така не мога да кажа. Аз не помня, аз не искам да обвиня някого, когато не помня, защото те бяха толкова много и обикновено това ставаше по телефона и обикновено това идваше през мои приятели. На мен винаги ми казваха "Миша, защо се
забъркваш. Имаш такава сериозна, голяма компания, ще я загубиш. Престани да се бориш с Костов, той ще бъде следващият министър-председател и тогава всичко ще свърши."
Винаги съм отговарял: "Защо трябва да деля нещо с някого, като че ли върша нещо незаконно."
- Защо внесохте тези пари две седмици преди изборите, които тогава ясно, че СДС ще загуби катастрофално?
- Знаете ли, аз не съм превеждал тези пари заради избори и за избори.
- Как ще докажете, че фирмата, която е превела парите - "Ромент трейдинг", е ваша фирма?
- Знаете ли, когато отидем в съда, аз ще докажа всичко - спокойно, ясно и грамотно. Мисля, че ние ще говорим още за това и хората ще чуят за това.
- Казвате, че не сте превели парите заради изборите. Означава ли това, че ги преведохте с цялото съзнание, че ще ги изхарчи някой лично?
- Знаете ли, аз за себе си разбирах, че рано или късно, след всичко, което преживях в България и продължавах към онзи момент да изпитвам, за мен беше ясно, че рано или късно с г-н Костов ние ще се срещнем в съда. И аз вършех това целенасочено, за да запитам след това г-н Костов защо той винаги казва, че парите ми
черни, мръсни пари, а неговата фондация, където той ръководи, взима от мен. Защо г-н Костов, когато ние реализираме с него заедно с фондацията някакви проекти до 1999 г. (въпреки че той винаги е бил против и във вестниците се хвърляше много кал по адрес на Михаил Чорни), защо той приемаше и правете това?
- Г-н Чорни, да ви върна още малко към тази среща с г-н Радев, каква е съдбата на тези пари, за които говорихте тогава? Сумата е около 10 млн. долара, какви бяха тези лицензии и разрешения, които ви бяха обещани за "Мобилтел"?
- Вижте, когато аз купих "Мобилтел", там беше ясно записано, че "Мобилтел" има право на лиценз за работа вътре в България. На мен никога не ми беше издаван лиценз. През цялото време измисляха всякакви спънки, проблеми ми създаваха всякакви. Просто в борбата за "Мобилтел" Костов загуби и своята власт. Хората, които вече не го искаха, разбраха, че след като Костов е загубил борбата за "Мобилтел", той ще загуби и изборите, така и стана.
- Какво означава това, г-н Чорни - че Костов, загубвайки борбата за "Мобилтел", ще загуби изборите, може би губейки партньор като вас?
- Не, не. Всички видяха. Вие помните колко силен беше, колко силна беше кликата на Костов. Невъзможно беше да отвориш уста,
просто ти режеха главата. Помните какво направи той с г-н Бакърджиев, с Бонев, когото обвини във връзки с мен, с мафията и тем подобни. Аз смятам, че той беше диктатор в България, каквото искаше, това и правеше. Но след като той загуби борбата за "Мобилтел", от негово име изнудваха "Мобилтел" и говореха - раздели, дай и на нас, и всичко при теб ще бъде наред. Всичко вървеше към това да бъде отнет "Мобилтел", да бъде закрит "Мобилтел", затова не издаваха законния лиценз, законните разрешения. Нищо незаконно аз никога не съм искал.
- Г-н Чорни, да завършим разговора така с вас. Направихте ли равносметка за тези години, в които бяхте в България, след това
изгонен от страната, до 2003-та, включително и сега, колко пари от вашите пари отидоха по сметки в... искани от политици, каква е сумата, която вие дадохте на българските политици от 1995-а досега?
- Знаете ли, никога на никакъв политик никаква сума не съм превеждал. Ако сега беше жив г-н Грашнов, в едно от последните си интервюта той каза, че както Костов го е рекетирал, и спецслужбите, които от името на Костов са го рекетирали, колко много пари той е раздал на различни структури. Но аз това не съм го знаел за съжаление. След като го разбрах, аз наех (sic! - смених?, бел.ред.) г-н
Грашнов като изпълнителен директор на "Мобилтел".
- За каква сума става въпрос по тези направления?
- Мисля, че за голяма, но аз не мога да докажа това. Но твърде много пари, защото в онзи момент аз не видях "Мобилтел", всичко са остатъци. Можете да питате хората, които работиха към онзи момент там. За съжаление, когато ме изгониха, никога не ми дадоха да ползвам документацията. Аз днес знам тези неща.
Николай Бареков, водещ на сутрешния блок на Би Ти Ви: Г-н Майкъл Чорни - бизнесмен, изгонен от България като заплаха за националната сигурност, вчера в интервю, дадено пред мен специално за Би Ти Ви обяви, че ще съди бившия премиер Иван
Костов и бившия министър на финансите Муравей Радев. (...) Какво още ни разказа г-н Чорни? За контактите му с политиците в България до момента на неговото изгонване през 2000 г. и как са харчени парите от неговите фирми в страната - ще чуете сега от неговата гледна точка вече далеч от България.