Какво ли не е тя за хората? Безкраен е списъкът на благодатите на "зеления свят"- тръпчивият аромат на цветя и смола, смесен с този на земята; трептящият от чистота въздух; бликащите пенливи ручеи; шумът от жуженето на насекоми... Гората носи в себе си очарованието на живота. Но умеем ли ние да "общуваме" с нашата гора и нейните обитатели? Как с общи усилия да ценим, ползваме и съхраним горското ни национално богатство, за да го предадем на поколенията? Как да намалим човешките и природни вмешателства? За да отговорим на днешните наболели въпроси, нека обърнем поглед назад. В миналото старото дърво е символ на мъдрост и живот.
В народната вяра е свързано с извършване на редица обреди и ритуали. На дъба е отредена съществена роля. Само той може да бъде избран за "бъдник", никой друг вид не може да поддържа жарта в огнището на Бъдни вечер. Шумка само от него може да носи в ръката си полазникът на Игнажден. Около него се прави молебен за дъжд и той се кичи с червени конци и парички от болните, за да оздравеят. Там, където няма църква, се черкува при дъб, там се правят обреди и курбани.
Самата гора също е обект на поклонение. Всички вярват, че тя има душа. Тя говори, страда, тъжи, лекува...Живот. Горите са "зеленото злато" на планетата - те пият ненаситно слънчева светлина, за да я превърнат в скорбяла; дъхът им е наситен с аромат на горски билки и поляни; носят спокойствие и мир, пропити с шепота на тревите и величествено извисените върхове на дърветата. Всяка гора излъчва по нещо уникално и автентично, характерно само за нея.
Всяка нейна гънка носи своето очарование - огромните стволове и клони на вековните дървета; корените, сграбчили в желязна прегръдка земята; зелените, трепкащи като дивна мелодия листа; пръстта - невидим лабиринт от потайни ходове и дупки. Разнолика, противоречива, носеща в себе си мир и съзидание, мълчание и писъци от ужас, любов и жестокост. Гората е едновременно свят на загадки и вълшебства.
Неправилно е обаче да приемаме целият този благодат за даденост, която не може да изчезне. Отсеченото дърво и убитото животно не се заместват автоматично с нови. Голата сеч и горските пожари (понякога с цел осигуряване на обработваеми земи, изграждане на селища и пътища), са пагубни за атмосферата, тъй като зелените дървета са основен източник на кислород. Много иглолистни видове в Европа, Азия и Америка се унищожават безогледно с цел производство на хартия и строителни материали.
Това причинява необратими промени в екосистемата - тревите и храстите се сменят с нови; животните напускат своя дом, загубили възможността за укритие, хранене и размножаване, водата от дъждовете разрушава почвата. Променя се цял един свят.
Днес е времето да се замислим с тревога и загриженост как да запазим това, което имаме. Да съхраним красотата на гората и я направим още по-възхитителна. Нужни са мерки за спиране на бракониерството и нелегалния износ на животни, за спиране на несъобразеното с пределните възможности на природата строителство, вандалското събиране на гъби, билки и плодове и незаконната сеч.
Това, разбира се, трябва да бъде грижа на всички управляващи страната ни. Нашият народ обича гората, носи я в сърцето си. Човек, който не засади през живота си дърво, все едно не е живял. Нека това е наша грижа - на учениците: да облагородяваме диворастящите дървета, да участваме в залесяването на пустеещите места. Така ще оставим след себе си многолетна следа -- животворна, зелена, същинско земно дихание.
Природата винаги е била справедлива, но и сурова към своите чеда и ние, хората, единствените нейни избраници, надарени с разум, винаги сме длъжни да обмисляме добре всяка наша стъпка на вмешателство в непостижимата й хармония и вечни закони.
Последвайте ни
