Турция и Хърватия затвориха светкавично първите си преговорни глави с ЕС

Е вропейският съюз и Турция официално приключиха в Люксембург първата от общо 35 глави в преговорите за присъединяване на Анкара, съобщи Франс прес. Хърватия не остана по-назад от Анкара и получи уверенията на Оли Рен, че вероятно ще може да приключи процеса през 2009 г.

Турция отвори глава "Наука и изследвания" в 21:15 ч. по Гринуич. Не много след това главата бе затворена.

"Първата глава с Турция не беше лесна. Тя беше началото, първата крачка по пътя, по който всяка следваща крачка трябва да бъде одобрена от всяка страна членка на ЕС", каза австрийската външна министърка Урсула Пласник.

По-рано в понеделник министрите на външните работи на 25-те страни членки постигнаха споразумение за отваряне на глава "Наука и изследвания", след като преодоляха несъгласието на Кипър.

Министрите обаче отправиха предупреждение към Анкара за отношенията й с разделения остров.

В специално приет от тях текст не се повдига въпросът за признаване на Никозия от Анкара, но се споменава декларацията на ЕС от 21 септември 2005 г., в която бе посочено, че признаването на всички страни членки е необходима съставна част от процеса на присъединяване.

Хърватия също затвори първата глава от преговорите за членство с ЕС. Затварянето обаче е "временно", т.е. която и да било страна членка във всеки момент може да поиска повторно отваряне на отделни глави, докато трае преговорният процес, пояснява хърватската национална телевизия.

"Наука и изследвания" се смята за сравнително лесна глава, защото компетенциите на ЕС по нея са относително ограничени. На Хърватия няма да се налага да приема нови закони в тази област, но ще трябва да осигури условия за сътрудничество в рамковите програми на ЕС за наука и изследвания.

Еврокомисарят по разширяването Оли Рен даде надежда на Хърватия, че преговорите с могат да приключат още през 2009 г., ако Загреб продължи политиката на реформи, предаде ДПА.

2009 г. е амбициозна цел, но често това е добър стимул за страните кандидатки, посочи еврокомисарят. Той подчерта, че за Брюксел е важно да бъдат предприети реформи и същността на извършеното е по-важно от сроковете.

ЕС се надява до 2009 г. да има и нова конституция, което според по-ранни изказвания на еврокомисаря е предпоставка за бъдещото разширяване на съюза, припомня ДПА.

Хърватската министърка на външните работи и европейската интеграция Колинда Грабар Китарович увери, че нейната страна ще извърши всички необходими за изпълнение на ангажиментите към ЕС реформи.

Правителството в Загреб е наясно, че трябва да положи още усилия за правата на малцинствата, връщането на бежанците, модернизиране на съдебната система и борбата с корупцията, за да е готова Хърватия за ЕС, допълни Китарович.

ЕС се устреми напред с плановете си за разширяване след провеждането на първия кръг от преговори с Турция и Хърватия и подписването на предприсъединително споразумение с Албания, пише "Интърнешънъл хералд трибюн".

Разговорите с Турция започнаха, след като беше постигнат компромис по искането на Кипър Анкара да спазва протокола, който подписа с ЕС за отварянето на своите пристанища и летища за търговия с новите страни членки на ЕС.

Това, което получи Кипър, беше призивът на външните министри на ЕС Турция да ратифицира протокола, тъй като в противен случай би имало негативни последици за преговорния процес.

Политическата цена от спирането на процеса по разширяване сега е много висока, коментира Катинка Бариш от лондонския Център за европейски реформи, цитирана от изданието.

Друг важен фактор според Бариш е, че "процесът по присъединяване може буквално да промени една държава."

Европейски дипломати предупредиха, че случилото се в понеделник може да е предвестник за препятствията оттук нататък, включително и възможността за по-сериозни противоречия между Кипър и Турция.

Хърватия се надява да се присъедини към ЕС през 2009 г., но експерти смятат, че 2010 г. е по-вероятната дата. Малко очакват Турция да стане член преди 2016 г.

Що се отнася до Албания, ЕС призова Тирана да направи повече в управлението на публичния сектор, реформите в медиите, връщането на собствеността и правата на малцинствата, пише още "Интернешънъл Хералд Трибюн".