К акто маргарина и разтворимото кафе, облъчването на храните също е измислено по време на война. Първите опити с такива храни са правени през 1963 г., когато САЩ изпращат облъчено месо на войниците си във Виетнам, разказва сп. "Пудриера".
През 1968 г. Food and Drug Administration (аналогът на Изпълнителната агенция по лекарствата у нас), преустановява тази практика поради големия брой данни от лабораторни експерименти, които сочат, че храненето с облъчени храни води до скъсяване на живота, рак и репродуктивни проблеми при лабораторните животни.
През 1977 г. американската армията решава да проведе по-дълъг експеримент с този вид храни и тяхното действие. През 1983 г. Industrial BioTest - компанията наета за изследването, е обвинена във фалшифициране на резултати от други експерименти, несвързани с облъчването на храни.
Въпреки това военните продължават работата си с нея и резултатите от тези експерименти са приемани от обществото за достоверни ще се отнася до безопасността на метода.
Йонизиращата радиация е лъчение, произвеждано от радиоактивен източник. Примери за такива източници са изотопите на определени химически елементи като Уран-235, Цезий-137, Кобалт-60 и др.
За какво се ползва йонизираща радиация в хранителната промишленост?
В съвремието генерирането на ядрени отпадъци е факт, над който не се замисляме, когато ползваме електричество в бита. За съжаление отпадъците от ядреното гориво на атомните централи не може да се съхранява както други промишлени отпадъци.
Това е така защото продуктите от верижната ядрена реакция също са изотопи на химични елементи с определено време за полуразпад (времето, за което половината атоми на съответния изотоп се дезактивират).
Изотопите на различните елементи имат различен период на полуразпад. Например за Уран-235 той е 700 млн. години, за Плутоний-239 е 24 000 години, а за споменатия Кобалт-60 - пет години. Учените смятат, че радиоактивните изотопи са опасни за време 20 пъти по-голямо от техния период на полуразпад.
Кобалт-60 и храните
Облъчването на храните с йонизиращи лъчения, познато още като "студена пастьоризация" или "електронна пастьоризация", е метод, чрез който се удължава срока на даден хранителен продукт, като се елиминират всички бактерии и спори на плесени от него.
При този процес се променя химическия състав на храната, а също и нейния вкус и миризма.
Понякога потребителят смесва термините и мисли за йонизиращото облъчване на храните като за микровълново. Това е неправилно, тъй като при йонизиращата радиация гама-лъчението е 10 млрд. пъти по-богато на енергия от микровълните в бита.
Обикновено в практиката на облъчване на храните се използва радиация, която е между 10 и 100 млн. пъти по-силна от една рентгенова снимка.
Вреден ли е метода на йонизиране на храните?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. При процеса на облъчване със сериозни дози радиация, храната променя химичния си състав.
Има вероятност да се образуват съединения, които не присъстват в природата и са вредни за здравето (радиолитични продукти).
Tъй като облъчването е химически неконтролируем процес, не е известно в какво количество тези химикали присъстват в храните и каква е тяхната токсичност.
При облъчването могат да се образуват и свободни радикали - химически агресивни субстанции, които атакуват клетките и техните системи.
Известно е, че пет определени радиолитични продукта се срещат само в месото, а други 35 никога не присъстват в него, когато не е облъчено. Друг проблем при облъченото месо е покачването на нивата на бензена - научно установен канцероген, с 650%.
Етикетиране на храните
Законите за етикетиране на храните варират в зависимост от държавата. В САЩ например се използва специален символ, който се отпечатва на опаковката на облъчените храни, като се добавя и надписа "irradiated" или "treated by irradiation".
В България за облъчени храни, продавани в потребителски опаковки, на етикета се изписва означението "облъчено" или "обработено с йонизиращо лъчение". Дори когато е облъчена само съставка на храната, същото се изписва след наименованието й в списъка на съставките.
Нужно ли е облъчването?
Има няколко маркетингово-икономически причини, които карат производителите да прибягват до облъчването, вместо да използват стандартните методи за обработка и съхранение на храните:
1. Храната като продукт е с удължен срок на годност.
2. На етикета на продукта стои примамливото за потребителя изречение "Без консерванти!".
3. Държавата толерира големите и успешни производители като сериозни данъкоплатци и генератори на работни места.
И все пак в един глобализиран свят, когато маорите ядат ябълки от Полша, те трябва да са запазили търговския си вид. Тогава облъчването е решение на проблема.
