Е вропейските лидери обмислят налагане на санкции на Москва, заяви френският министър на външните работи Бернар Кушнер, цитиран от Франс прес.
Обмислят се санкции и много други мерки, каза Кушнер, чиято страна е ротационен председател на ЕС до края на годината. За първи път Париж споменава възможността за санкции срещу Москва заради ролята й в руско-грузинската криза, отбелязва Франс прес.
Кушнер не уточни за какви санкции става дума. Въпросът ще бъде обсъждан на 1 септември, когато в Брюксел ще има извънредна среща на върха на ЕС, посветена на грузинската криза.
Сега с нашите 26 партньори в ЕС се опитваме да изготвим документ, в който се подчертава нашето несъгласие със ситуацията в Грузия, каза Кушнер.
В Брюксел европейските лидери ще обсъждат бъдещето на отношенията на ЕС с Русия след конфликта в Грузия и руското признаване на независимостта на Абхазия и Южна Осетия.
Като "плод на болно въображение"
определи руският външен министър Сергей Лавров обвиненията на френския му колега Бернар Кушнер към Москва.
Това е плод на болно въображение, заяви Лавров по повод на последните изявления на Кушнер, че Москва може да има и други цели след Абхазия и Южна Осетия, сред които "Крим, Украйна и Молдова".
Лавров иронизира заплахите от санкции на ЕС срещу Русия, като заяви, че съюзът "просто е разгневен" от несполуките на Грузия - "малкия любимец" на Запада.
Руският първи дипломат говори по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в столицата на Таджикистан Душанбе.
"Нямам болно въображение. Руснаците са леко изнервени в последно време", отговори му Кушнер по радио Европа 1, цитиран от Франс прес.
"Франция няма болно въображение, тя бе на място в Грузия и в Русия, за да свърши работата си като страна, председателстваща ЕС. Ние не искаме да прекъсваме диалога с Русия, далеч сме от това, и Франция не предлага санкции", каза още френският външен министър.
Британският външен министър
Дейвид Милибанд заяви, че не може да става дума за открита война срещу Русия,
но осъди нахлуването на Москва в Грузия, предаде Ройтерс.
"Не искаме открита война с Русия. Изключена е истинска война срещу Русия". Така Милибанд отговори в интервю за радио Би Би Си на въпрос дали НАТО ще започне война срещу Русия, ако Москва нападне отново съседна или съюзническа на НАТО държава.
НАТО не е нападателен съюз, заяви Милибанд.
Никой не се е съмнявал, че руската армия ще победи много по-малобройните грузински войски. Въпросът пред Русия обаче е дали иска да понесе изолацията и загубата на уважение и доверие, които произтичат от това, подчерта той.
Според Милибанд е оправдано действията на Москва в Южна Осетия и Абхазия да се описват като международна криза, която заплашва спокойствието и стабилността в Европа.
Милибанд даде интервю ден след като в реч в Украйна призова за преразглеждане на отношенията с Русия и обяви, че руският президент носи отговорност да не започва нова Студена война, припомня Ройтерс.
Британският външен министър отрече думите му в Украйна да са засилили напрежението между Лондон и Москва.
Не приемаме разделение на Европа на зони на влияние, каза Милибанд, цитиран от Франс прес. Не приемаме Украйна да бъде изправена пред избора или да бъде враг на Русия, или да бъде неин васал, подчерта той.
Украинският народ не иска да избира едното или другото - Украйна признава, че винаги ще бъде съсед на Русия, както и европейска държава, заяви британският министър.
Западът направи грешки към Грузия. Най-вече сгрешиха САЩ, а правителството на президента Джордж Буш допусна повече грешки от предишните, защото намекна, че Вашингтон ще се притече на помощ на лидерите на малката кавказка държава, ако имат проблеми с Русия, коментира в. "Монд" в редакционен материал.
Това беше насърчение за грузинския демократично избрания президент Михаил Саакашвили да реагира безотговорно на провокациите на руснаците и на техните местни съюзници, осетинците и абхазците - грузински сепаратистки малцинства, чиято независимост бе призната от Москва.
Можем доста да се спори за всичко това. Нека напомним прецедента с Косово - бившата сръбска провинция, чийто суверенитет днес признават САЩ и много държави от ЕС.
Можем да изслушаме и опасенията на Москва за сигурността. Можем да вземем предвид и непрестанно повтарящите се, най-вече в Европа, приказки за ужасното унижение, преживяно от руснаците след разпадането на съветската империя.
Но нещата трябва да се наричат с истинските им имена. Като призна на 26 август самозваната независимост на двете сепаратистки грузински микрорепублики Абхазия и Южна Осетия, Кремъл подкрепи разпокъсването на Грузия. Русия наруши териториалната цялост на тази страна.
Защо Москва отправи това предизвикателство към европейците и американците? Причините са много. Да бъде дестабилизирана Грузия, за да й се попречи да стане член на НАТО. Да се създадат благоприятни условия в Тбилиси за установяване на режим, който ще се подчинява на Кремъл. И тази нова, подчинена на Кремъл власт да преразгледа проектите за газопроводи, предназначени да облекчат енергийната зависимост на европейците от Русия. Да се създаде прецедент, който да разубеди и Украйна от стремежите й да стане пълноправен член на НАТО.
Или казано с две думи Кремъл иска да приложи към двете съседни държави доктрината на ограничения суверенитет, който не успя да наложи на останалите съседи при разпадането на СССР.
Днес газът и петролът подхранват руския реваншистки национализъм, който има само една цел - възстановяване на разпадналата се руска империя. ЕС насърчи тази амбиция със своето благосклонно отношение към Русия. Сега е наложително ЕС да възприеме по-отговорна политика към Русия, заключава изданието.
