Водата - кристалната сълза на природата

В�а �ата - това е кристалната сълза на природата, безкрайният пътешественик и любител на времето. Нека не превръщаме това незаменимо съкровище и синята емблема на земята в загубена птица в своето околосветско пътешествие.

Водата е неизменна част от живата природа и по своята същност представлява самия живот. Ползвайки се от благодатната й сила, ние хората имаме за главно задължение и морален дълг да осигурим съществуването за бъднините на непресъхващата съкровищница. Кралството на водата с извираща вода от фонтани, от водопади, от минерални извори трябва да продължи да съществува и занапред в чистия си и непорочен вид, за да може да има и човешки същества на нашата синя планета.

Толкова естествена и леснодостъпна, ние хората често пренебрегваме значението на водата. Неслучайно учените, които търсят живот на други планети, първо търсят следи от вода. Опазването на нашите водни извори зависи изцяло от нашето отношение. Но за жалост мнозинството от нас нямат разбиране и поглед за това и не се интересуват от тези въпроси. Дори си мисля, че ако човек пази себе си и сърцето си на първо място, той ще пази и света, който го заобикаля! Но колко от нас умеят да се вгледат в себе си днес... И да опазят това, което ни е поднесено в дар. Нашата нация върви към взаимно самоунищожение, като в това число визирам не само водоизточниците, но и поголовното изсичане на горите, неразумното и грозно строителство. Не сме свикнали да бъдем добри стопани на това, което ни е поверено...

Живата вода, тя е тази, която изцелява. Тя подхранва и подкрепя. Тя носи покоя и радостта на хората. Водата - жива и духовна субстанция е именно тази, която служи като посредник между хората и боговете. Тази, която често представлява границата между този свят и отвъдното.

В нашия живот има толкова много страдание и толкова много причини за болка, но никога не сме изоставяни да се справяме с проблемите си сами. Изворът на доброта, сила и увереност е в нас и когато слушаме с чувство на доверие, ние сме извисени. Ние сме изцелени. Ние не просто оцеляваме, но обичаме живота. Живата вода може да донесе радост и покой, дори когато изворът вътре в нас изглежда пресъхнал.

Без нея нямаше да можем да утоляваме жаждата си, да задоволяваме нуждите си, да се наслаждаване на удобствата и забавлението.

На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието - всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това. 

Природата ни напомня, че трябва да бъде опазена, за да можем и ние да се опазим като човечество. Водата винаги е била и ще бъде извор на живот, докато сме способни да я ползваме разумно. Ако не спрем да похабяваме безжалостно водата, земята ще се превърне в една голяма пустиня. Пустинята знае силата си отдавна, но тя не е по-древна от капката и вира. Ако те дават живот, пустинята бавно го взема. Пустинята е наказание. Тя не знае думата грижа, тя носи нежността на коприната  - гъне се в чупка и нежност, а отдолу боли.

Това, което имаме трябва да го пазим като безценна благодат. Водата е ценност, която трябва да се използва пестеливо и да не се замърсява. Водата като основа на живота на нашата планета (разбира се имам предвид това, което е прието да наричаме живот), носи тайни и послания, върху които са работили и работят много изследователи, философи и учени от древността до днес. Вселената представлява единен съвършен организъм, при който всичките му части, включително ние и Земята, са свързани с мощни информационни потоци. В този обмен на информация водата, като основна съставна част на живота има ключова роля, защото чрез нея се извършва управлението на цялата природа. Научно е установено вече, че водата е приемник и проводник на ментално замърсяване. Тя реагира на емоции и е съхранител на информация. В нея е възникнал животът на тази планета и тя е основна част от екосистемите. Водата не само "помни", тя е най-уникалният компютър във Вселената! Днес ние замърсяваме водата духовно и информационно, като това е достигнало огромни размери. Защо? Водата попива цялата злоба, завист, стрес. И когато попадне в организма ни, тя е почти мъртва. Вниманието на цялата световна общественост трябва да бъде насочено върху важността от наличието на прясна вода и целесъобразното използване на източниците.

Синьото благо в момента все още го има, но може да дойде време, когато ще бъде замърсено необратимо и никой няма да може да върне нещата назад.Свидетели сме на бурни събития. Промени настъпват във всички области на живота, разтърсват земята. Падат доктрини и диктатори, развенчават се стари митове, променят се понятията, разкрепостява се консервативното мислене. Всеки изминал ден е наситен с нови неща до краен предел. Но това не е случайно -- нищо не е случайно. Затова съзнанието ни трябва да се променя към добротата. Земята навлиза в нов отрязък от време -- времето на добротата. Това ново състояние на планетата не зависи от нас. То идва независимо дали го желаем, или не! Новото време изисква и ново мислене, друго съзнание, качествено нови хора, за да не се нарушава хармонията във вселената.

Сега ние имаме неопровержимо доказателство, че можем да променяме към добро себе си и нашата планета само с мислите, които избираме да мислим, и с начините, по които ги изразяваме. Водата, са казали, дълбае камъка не със сила, а с постоянство, затова и ние трябва системно да се грижим за нея и да бъдем меки като водата, която със своята мекота и постоянство пробива и твърдия камък.

Водата е Свят, събиращ се само в една малка капчица, толкова малка, че може да се побере на върха на пръста ти, но и толкова голяма и ценна по своето значение. Това вълшебство на природата пази  и съхранява красотата и живота на  нашата планета. Водата има изключително важно послание за нас, че трябва много внимателно да се вгледаме в самите себе си. Онова, което тя ни показва, прави посланието й изумително, кристално ясно. Изобилният живот е в нашите възможности само ако изобилно пием от водата на живота, изпълним сърцата си с любов и създадем от живота си един шедьовър.

Водата е огледалото на човешката душа. Нека пазим огледалото на душата си чисто. Така равновесието и хармонията между нас -- човеците и водата ще спаси Земята и света. Вода: „Човек не може да те опише, а само да те вкусва, без да те проумява. Ти не си необходимост за живота. Ти си ... самият живот." (Антоан дьо Сент Екзюпери). Нека да пазим водата, за да оцелеем на планетата Земя.

Водата трябва да се благославя винаги, защото без нея ние сме нищо...Затова приемете моля моето искрено послание за лично здраве, глобално възстановяване на околната среда и практически план за хармония и мир, който да започва с всеки от нас!