Н апомня се, че някои агенти на тайната полиция си стоят на някогашните постове, а други са се възползвали от разпадането на централизираната планова икономика, за да изкупят държавна собственост и сега са най-силните играчи на пазара.
Документите, които съдържат сведения за най-тъмните действия от онази епоха, като се почне от шантажа и се стигне до убийствата, остават недостъпни.
Нещата се променят с действията на новите правителства, което смениха старите комунисти и с натиска от Брюксел. В страните от бившия съветски блок са подновени усилията за изясняване на ролята на спецслужбите и за обявяване на бившите агенти и доносници, пише Крейг Смит.
Тези действия не са безопасни, подчертава авторът. И напомня, че през ноември Божидар Дойчев, шеф на секретния архив на българските спецслужби, е бил намерен мъртъв в работния си кабинет - с куршум в главата, изстрелян от собствения му пистолет (така е в текста - бел. ред.).
Гибелта му беше наречена "самоубийство", но мнозина я свързват с опитите на правителството да установи кой от известните хора е работил в миналото за Държавна сигурност, пише "Ню Йорк таймс".
В статията е разказана историята на Мариус Опреа, приятел на Литвиненко и председател на румънския правителствен Институт за разследване престъпленията на комунизма, срещу когото е имало открити заплахи и той се видял принуден да изпрати семейството си в Германия.
Не им харесва някой да рови какво точно се е случило след 1989 г., казал Опреа пред американския журналист.
Вестникът заключава, че "повечето бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа се опитаха да освободят обществото от съветската тайна полиция и информаторите след падането на комунизма. Но колкото по-близо са тези страни до Русия, толкова по-неефективни са прочистванията".
Според Крейг Смит "някои бивши комунисти и хора от службите мечтаят за възраждане на руското влияние и на президента Путин и ФСБ, наследника на КГБ".
Като най-успели в прочистването авторът сочи Източна Германия и Чехия, които отвориха архивите на тайната полиция и обявиха известните хора, сътрудничили на службите.
В Полша в началото на 90-те години публикуваха списък с десетки хиляди имена. После този процес беше забавен и едва дошлата на власт през миналата година партия "Право и справедливост" го възобнови.
Според автора България едва сега започва да се бори с наследството на тайната полиция, която, както пише той, "беше замесена в различни заговори: от убийството на българския дисидент Георги Марков през 1978 г. в Лондон до опита за убийство на папа Йоан Павел II през 1981 г."
Според "Ню Йорк таймс" борбата между бившите служби и силите, които са се устремили към промени, днес е най-остра в Румъния. "Секуритате беше най-жестоката спецслужба, за нея работеха 11 хил. тайни агенти и половин милион информатори", отбелязва авторът.
Като посочва, че много сътрудници на вече реорганизираната служба за сигурност продължават да използват документи от архивите, той разказва подробно за закритата през тази година спецслужба в министерството на правосъдието, която била разкрита да подслушва заседанията на съдии.
"Ню Йорк таймс" цитира Корнелиу Тириану, бивш съдия от комунистическите години, който сега е един от 11-те членове на Националния съвет за изучаване на архивите на Секуритате.
Според него нови досиета се появяват непрекъснато и това ще продължава докато не умрат всички, които са били пълнолетни през 1989 г. Едва тогава животът ще тръгне по реда си, казва той.
криза, която тихо расте" />
