М ладоженец се хвали по популярна сръбска телевизия как шамаросва годеницата си. Майката на булката одобрява "възпитателните мерки" като нещо, което дъщеря й "заслужава".
Стеснителната булка признава, гледайки бъдещия си съпруг с почитание, че понякога е мързелива и непослушна и тогава трябва да бъде удряна по лицето от време на време.
Сцената от "Да се ожениш за 48 часа", риалити шоу, което показва сръбски двойки, които смятат да минат под венчило, насочва вниманието към един по-малко романтичен въпрос в балканското мачистко общество - домашното насилие.
Домашното насилие е най-разпространеният вид насилие в Сърбия и всяка трета жена е жертва, разкриват проучвания на неправителствени организации. Законите бяха затегнати, но леките наказания и патриархалните традиции задълбочават проблема.
"Плесница в Сърбия все още не се смята за побой. Да бъде шамаросана жена по лицето, ако съпругът й е раздразнен, се смята за правилно", обяснява пред местна медия Весна Станойевич от Консултантската агенция срещу домашното насилие.
Много сърби, неуравновесени и неудовлетворени заради войните на Балканите през 90-те години и разрушените морални ценности, смятат, че жените трябва да си стоят вкъщи и да се грижат за мъжете и децата си.
"Разбира се, не става въпрос за побой, но плесница - защо не? Тя трябва да знае къде е мястото й", смята таксиметровият шофьор Пера.
Смята се, че повечето жертви са от ромското население, както и сръбски бежанци, които са се завърнали в родината си по време на последните войни. Но насилници може да бъдат открити във всички слоеве на обществото.
Една жена разказа открито пред ДПА за нейния съпруг зъболекар, като отказа да каже името си заради страх от пореден побой.
"Къде мога да отида? Към кого мога да се обърна? Никой няма да ми повярва. Той е уважаван зъболекар, а аз съм неговата мила, добре изглеждаща съпруга. Така че аз оставам с него. Благодаря на Бога, че не мога да имам деца, така че той не може да ги нарани. Но той ме бие, тъй като не мога да му дам синове", жалва се тя.
Организации за защита на жените казват, че жените съобщават за домашно насилие само в един от 20 случая. Няма официални данни по въпроса.
Ваня Маканович от Центъра на независимите жени смята, че вината за това се крие в липсата на сътрудничество сред държавните институции, бавните съдилища и страховете на жените от насилниците им.
В 78 на сто от случаите съпругът бившият съпруг или партньорът е източникът, според данни на организацията. Домашното насилие стои зад над 30% от случаите на убийства, извършени в Сърбия през 2007 г., сочат още данните.
Според Белградския център за човешки права сръбските съдии често се отнасят с предубеждение към жертвите и е малко вероятно да отстранят обвиняемите от домовете им или да издадат ограничителни заповеди. Обикновено виновниците получават една година изпитателен срок или глоба.
Жените, които отиват в съда, е вероятно да бъдат изправени пред съдебни процедури, които продължават месеци, пред унизителни свидетелски показания пред полицията и съда и пред виновниците, които ги обвиняват, че "сами са си го търсели".
Да избягаш от домашното насилие също е трудно. В Сърбия има само три приюта за пострадали от насилие жени, въпреки че се очаква да бъдат изградени повече.
В страна, в която демокрацията, върховенството на закона и членството в Европейския съюз са цели за над 70 на сто от населението, мъжете, биещи жените си, все още се смятат за мачовци.
