През Възраждането Виена е била един от европейските центрове на нашето книгопечатане - в периода 1845-78 г. излезлите там български книги са общо 334.
От печатниците екземпляри от тях отивали в Кралската придворна библиотека в рамките на наредбата за задължително депозиране.
От днес до 25 февруари някои от тези издания са подредени в парадната зала на Австрийската национална библиотека (ONB) във Виена.
Поводът за изложбата, освен присъединяването ни към ЕС, е и 200-годишнината на първата печатна книга на новобългарски език - "Кириакодромион сиреч Неделник", написана от Софроний Врачански в Букурещ и издадена през 1806 г.
Тя и още девет тома от колекцията на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" заемат централно място в експозицията, която включва общо 60 старопечатни книги.
Концепцията за изложбата е на доц. д-р Любка Липчева, която със своите студенти по българистика от Института по славистика към Виенския университет (UniVie.ac.at) е съставила първата библиография на българския книжен фонд в австрийската столица.
В печатниците там са били отпечатани книгите на първите ни книгоиздателски предприятия - на Христо Г. Данов и Драган Манчев в Пловдив, на Иван Момчилов във Велико Търново.
Свои издания осъществяват във Виена и други изтъкнати наши възрожденски книжовници - Иван Богоров, Йоаким Груев, Добри Войников и др.
Изложбата е съвместна инициатива на двете национални библиотеки с посредничеството на българския културен институт "Дом Витгенщайн".
В експозицията са включени също така пощенски карти на Виена, Пловдив и В. Търново, географски карти и др. илюстративни материали.
