У ниверсалният език есперанто прилича на смесица от италиански, френски, английски и немски... Създаден, за да преодолее трудностите при общуване между отделните народи днес, есперанто говорят около 2 млн. души.
В действителност идеята за универсален език, който да бъде достъпен за всички, съвсем не датира от вчера; в края на XIX в. на бял свят излизат стотина изкуствено създадени езици.
Безспорно пионер в това отношение е германският католически свещеник Йохан Мартин Шлайер, който през 1879 г. създава езика волапюк.
В основата стои идеята на отец Шлайер да допринесе за сближаването на всички народи; той се надявал, че волапюк ще стане общ език за човечеството, но в крайна сметка този нов език много бързо бива забравен.
Мартин Шлайер взел думи от френския, английския и латинския език като ги променил до такава степен, че те станали неузнаваеми. Така например самото име на езика волапюк идва от "вол", което е производно от английската дума за свят "уърлд" и "пюк", получено от "спийк" - "говоря" на английски. По средата той поставя гласната а, която е белег за родителен падеж и така се получава, че волапюк означава "език на света"...
В началото започва масов превод на литературни и научни произведения на волапюк, но когато хората започват опитите си да общуват помежду си на този език се стига до пълно объркване, тъй като думите се оказват много трудно произносими.
Въпреки предприетите реформи в езика след смъртта на Мартин Шлайер волапюк изчезва напълно, но дава основа за създаването на по-достъпния есперанто.
Днес в целия свят има около трийсетина души, които говорят волапюк.
През 1887 г. във варшавските книжарници се появява учебник с много странно заглавие, авторът на който - Лудвиг Земенхоф, предпочел да се подпише с псевдонима д-р Есперанто (докторът, който се надява).
Много скоро странният език, на който бил написан учебникът, добил популярност по света като есперанто. Още на 19-годишна възраст Заменхоф сравнявал родния си град в Полша с Вавилонската кула, където Бог накарал хората да заговорят различни езици.
В края на миналия век на пазара в Биелисток се говорело едновременно руски, немски, полски и еврейски... За да премахне лингвистичните бариери, младият лекар създал новия език на базата на испанския, италианския и отчасти на немския.
В продължение на дълго време Биелисток бил люлка на есперанто, но комунистическият режим започнал да гледа с лошо око на това явление, тъй като популярността на езика привличала много чужденци в Полша, сред които можело да има шпиони на империалистическите държави.
Днес в Биелисток есперанто говорят стотина души, но в целия свят са около 250 милиона! В последно време от различни страни се предлага покрай разширяването на ЕС есперантото да се популяризира и да се превърне в официален език на обединена Европа.
Основният аргумент на противниците му обаче е, че това е изкуствено създаден език без култура и без история.
Повече от стогодишна е традицията на българските есперантистки дружества "Векиджо Пробуда", "Есперо Надежда" да отбелязват на всеки 14 декември рождения ден на създателя на международния език за разбирателство и приятелство д-р Людвик Зeменхоф.
Българските есперантисти участват и в световните конгреси на хората, владеещи универсалния език. Конгресите се свикват всяка година в различна страна.
Специално миналата година бе тройно юбилейна за българските есперантисти, защото те празнуваха 120 години от създаването на есперанто, 100 години Български есперантистки съюз и 100 години есперанто сред незрящите хора в България.
Изучаването на есперанто в България е много модерно през 30-те и 40-те години на миналия век. Но есперанто не става популярен както живите езици - английски, френски, немски.
Учебниците по есперанто и до днес са по Загребския метод, адаптиран за българи. Привържениците на изкуствения език у нас смятат, че той е доказал правото си на съществуване. Те споделят общото убеждение на всички есперантисти, че човечеството най-после разполага с език, неутрален в национално отношение, с опростена граматика и речников фонд, който включва много думи от международната лексика.
Съществува фондация "Общество и есперанто", регистрирана с цел да се популяризира есперанто в България и българската култура в чужбина.
С нейна помощ на есперанто са преведени избрани произведения на Христо Ботев в превод на Иван Добрев и Иван Сарафов.
Още докато е жив, излизат и осем книги с учението на Петър Дънов. На есперанто са издадени книги като "Фашизмът" на Желю Желев и "Апостолът на свободата" на Мерсия Макдермот.
Сред популярните съвременни есперантски автори се нареждат и двама българи Георги Михалков (белетристика и драматургия) и Венелин Митев (поезия).
Над 40 години просъществува български есперантски театър, създаден от група професионални актьори от софийските театри. Сред актьорите в този театър са Коста Цонев и покойните вече Маргарита Дупаринова и Николай Бинев.
Театърът участва с представления в програмата на конгресите на българските и световните есперантски съюзи. В репертоара, разбира се, присъстват пиеси, написани на есперанто.
