В сeки трети 16-годишен в България пуши, съобщи министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски по време на регионална конференция за политическа подкрепа на Рамковата конвенция за контрол върху тютюна на Световната здравна организация, която се провежда в столицата.
Близо 10,5% от 14-годишните деца, 20,7% от 15-годишните и 32.6% от 16-годишните пушат, добави той. Жените-пушачки, които през 1996 година са били 16.3% са се увеличили на 22.8% през 2001 година, допълни министър Гайдарски.
Не е необходимо да се правят промени в нормативната уредба, ограничаваща тютюнопушенето, но трябва тя стриктно да бъде спазвана, категоричен е министърът.
От 2001 г. България заема трета позиция в света по потребление на цигари на човек от населението. Среднодневното количество на изпушвани цигари се движи от 41, 6 млн. цигари през 1985 г., 51,4 млн. през 1990 г. и 68 млн. през 2001 г.
По данни на изследването "Глобално проучване на тютюнопушенето при младите хора - България 2002" 83,3% при 16-годишните са опитвали да пушат, а 17,8% пушат ежедневно или почти всеки ден.
В сравнение с данните от 80-те години тютюнопушенето при 13- и 14-годишните през 2002 г. е нараснало над 2 пъти. Равнището на тютюнопушене сред 15-годишните младежи в България е сред най-високите в Европа, сочи международното изследване, проведено през 2003 г.
Пасивни пушачи в своя дом са 68,5% от децата в училищна възраст. Втори значим източник на пасивно пушене при 78,6% от учениците са кафенетата, дискотеките, интернет клубовете.
Тютюнопушенето е един от основните рискови фактори с изключително неблагоприятни здравни последици. То е причина за намаляване на средната продължителност на живота и за преждевременната смъртност във възрастта 35-64 години, обясняват от Министерството на здравеопазването (MH.government.bg).
По данни на Световната здравна организация (СЗО) рискът от инфаркт при пушачите е с 10-15 пъти по-висок, от мозъчен инсулт - от 2 до 4 пъти, а от белодробен рак - с 8 до 15 пъти. Ежегодно в света умират по 4 млн. души от заболявания, причинени от консумирането на тютюневи изделия.
Рамковата конвенция е първият международен документ в областта на общественото здраве. Приета е на 21 май 2003 г. от 56-ата Световна здравна асамблея и е в сила от 27 февруари 2005 г. България подписа Конвенцията на 22 декември 2003 г.
