От 80-те години на ХХ век насам се наблюдава тенденция за слабо затопляне на територията на България. Интересно е, че минималната температура се увеличава по-бързо, отколкото максималната, което означава, че се скъсява разликата между двете температури, разказва Democrit.com
Климатичните сценарии за България предвиждат увеличаване на честотата на екстремните явления - наводнения, суши, ураганни ветрове. При затоплянето на климата се очаква у нас да се разпространят нови болести и вредители, които ще издържат на новите климатични условия.
Климатът на Земята, по-точно - климатичната система (океан, атмосфера, земна повърхност), както и на другите планети от Слънчевата система, се е променял в течение на хилядолетната им история, променя се и ще продължи да се променя в резултат на сложното взаимодействие на естествени фактори извън (слънчевата радиация) и на планетата (атмосферната циркулация, характер и особености на подложната повърхност), обяснява Антоанета Йотова от Националния Институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.
На Земята обаче, освен естествените фактори, през последните около 150 г. - началото на техническата ера (индустриалната революция в развитието на човешката цивилизация),
все по-голямо значение за климатичната система придобива и друг фактор: човешкият.
Влиянието на този фактор е свързано предимно с увеличаване на емисиите на парникови газове вследствие извършването на многократно повтарящи се човешки дейности, най-вече изгарянето на изкопаеми горива.
По този начин се нарушава естественият цикъл на парниковите газове в атмосферата - водна пара, въглероден оксид и диоксид, метан, азотни оксиди и др.
Сумарният ефект от увеличаването на емисиите на парникови газове е глобалното затопляне на планетата,
в потвърждение на което могат да се посочат редица факти.
Учените от Rutgers University в Ню Джърси, САЩ, след анализ на земните пластове по източното крайбрежие на страната са успели да установят какво е било местоположението на крайбрежието и сушата преди цели 100 млн. години.
Анализът разкрил, че през последните 5000 години морското равнище се е повишавало средно с по 1 мм годишно - тенденция, предизвикана най-вече от топенето на ледниците от последния ледников период.
Приборите за измерване на приливите и отливите и спътниковите данни показват, че
през последните 150 години скоростта на покачване на морското равнище се е удвоила, достигайки 2 мм на година.
"Повишеното потребление на въглища, предизвикващо увеличаване на концентрацията на парникови газове в атмосферата, е доминираща тенденция от XIX век насам", отбелязва ръководителят на изследването проф. Кенет Милър.
Можем да кажем, че покачването на морското равнище, което наблюдаваме днес, е много по-бързо от това в близкото минало и че причина за това е човекът, категоричен е ученият.
Екип от германски специалисти пък представя модели на нивото на глобално затопляне днес, сравнено с целия период от последните 650 хил. години.
Учените разкриват, че днес нивото на най-характерния парников газ - въглеродния диоксид,
нараства 200 пъти по-бързо, отколкото това би могло да се случи под въздействието на който и да било естествен процес.
Понастоящем количеството на въглеродния диоксид е 380 частици в милиграм - т.е. с 27% по-високо, а на метана - с цели 130% повече, от когато и да било в рамките на изследвания период.
Специалистите са измерили нивото на парниковите газове, съдържащи се в ледниковите пластове в Антарктика. Оказало се, че на 3 км дълбочина в леда били открити изпълнени с въздух джобове, по които може да се проследи състава на земната атмосфера през последните близо 1 млн. години чак до наши дни.
Тези пластове най-добре представят развитието на околната среда на нашата планета.
Най-пълно и подробно описание на регистрираните промени в характеристиките на климатичната система (температура на въздуха и морската повърхност, валежи, снежна покривка и пр.), както и на въздействието на тези промени върху природните и човешките системи, се дава в изготвяните от 1990 на всеки 5-6 години Доклади за оценка на Междуправителствената група експерти по изменение на климата (IPCC).
През 2001 излезе третият от тези доклади (ТАR), а през 2007 ще излезе четвъртият.
Документираните в ТАR най-важни промени във физичните и биологичните системи , свързани с промените в климата, са накратко следните:
- арктичният лед е намалял с около 10-15% от 1950 г. насам;
- снежната покривка в Северното полукълбо е намаляла с около 10% от края на 60-те години на миналия век досега;
- увеличена е честотата на екстремните валежи в средните и високите ширини на Северното полукълбо и има доказателства за увеличена честота на някои катастрофични явления (мощни разрушителни тропически циклони, причиняващи ураганни бури като Катрина това лято);
- разпространението на растителни и животински видове се е преместило в посока към полюса и във височина (в планините);
- наблюдават се промени с различна скорост и в различна посока в растителното и животинско видово разнообразие.
Характерно за глобалното затопляне е проявяването му по много и различни начини в по-малки пространствени мащаби - регионални и локални.
Така например в Европа регионалното затопляне е по-осезаемо, отколкото в глобален мащаб:
през XX век средната температура в Европа се е увеличила с 1 градус, а в световен мащаб - с 0.6 градуса.
За България, изследванията на климатичните колебания и промени за територията на страната, провеждани в НИМХ при БАН, могат да бъдат сумирани накратко така:
През последните 1-2 десетилетия у нас се наблюдава тенденция за повишаване на зимните температури през януари: месец януари бе студен през 1997 г., 2000 г. и 2004 г., като през 2000 г. е с 4-5 градуса по-студен от климатичната норма (средната температура за периода 1960-1990).
От друга страна, от 80-те години на ХХ век насам се наблюдава тенденция за слабо затопляне на територията на България.
Интересно е, че минималната температура се увеличава по-бързо, отколкото максималната,
което означава, че се скъсява разликата между двете температури.
Според глобалните климатичните сценарии, за България към 2050-2080 г. може да има увеличение на средните температури от 2 до 5 градуса, което ще доведе до изместване на субтропичния климат в северна посока.
Това означава, че климатът на Северна Гърция ще бъде наблюдаван в Южна България, а този на Южна България ще се наблюдава в Северна България.
Климатичните сценарии за България предвиждат увеличаване на честотата на екстремните явления - наводнения, суши, ураганни ветрове.
При затоплянето на климата се очаква у нас да се разпространят нови болести и вредители, които ще издържат на новите климатични условия. Промяната на климата ще се отрази върху живота на растенията, животните и хората. Всички тези изменения ще стават постепенно с годините.
Между учените има консенсус относно глобалното затопляне и проявите му в регионални и локални мащаби, но се спори за ролята на човешкия фактор като допринасящ за ускоряване на естествените процеси и за необходимостта от предприемане на мерки за намаляване на приноса на човечеството, каквито са Рамковата Конвенция на ООН за промените в климата от 1992 и Протокола от Киото от 1997.
Независимо от аргументите "за" и "против" тези мерки и действия, трябва да се има предвид, че до момента само те са международно приети и освен ефекта им по отношение на климатичната система, те имат редица положителни ефекти върху околната среда на планетата като цяло.
Предвид на риска от продължаващо увеличаване на честотата на екстремните явления, е по-добре да се продължи и ускори процесът на осъществяване на такива мерки и действия в международни мащаби.
