Животното е било достатъчно голямо, за да напада динозаври, което напълно опровергава мита, че всички бозайници по това време са били дребни на ръст.
Repenomamus giganticus е достигал дължина малко повече от метър, почти колкото куче.
Вероятно този бозайник доста е приличал на язовец, казва ръководителят на експедицията Ху Яоминг от Американския музей по естествена история в Ню Йорк.
Черепът на Repenomamus giganticus е два пъти по-голям в сравнение с най-близкия познат негов родственик - R. Robustus.
Всъщност R. Giganticus бил толкова голям, че учените допускат най-вероятно да се е хранел с по-дребни динозаври.
На същото място учените открили останки на R. Robustus, в чийто стомах има кости на бебе пситакозавър.
Анализът показва, че това са кости на един индивид и някои са все още свързани от стави, което отхвърля вероятността чуждите останки да са попаднали там като следствие от движение на земните маси.
Целостта на ставните връзки показва също, че R. Robustus почти не е сдъвквал жертвата си, като е поглъщал големи късове.
Зъбите на бозайника са заострени и липсват кътници.
Един от начините да се докаже, че пситакозавърчето е бил изядено, е по костите да се открият следи от разяждане, причинено от стомашните сокове.
"Днешните хищни бозайници имат много силни стомашни сокове - обяснява Джери Хукър от Музея по естествена история в Лондон. - При хиените например тези сокове могат да направят дупки по погълнатите кости."
Ученият отхвърля хипотезата, че Repenomamus е допълвал диетата си с вегетарианско меню, тъй като за това са нужни кътни зъби, с които да се сдъвче храната.
