П ри толкова ниска заплата, да, вземам пари нерегламентирано и това е в ущърб на болницата, признава лекар, който по обясними причини желае да запазим неговата анонимност.
И дава следния пример: "Идва пациент без талон от джипи или без здравна осигуровка. Официално сме длъжни да го пратим да си плати на касата около 50 лв. за изследване и преглед. Аз обаче казвам - това ви струва 20 лв., и вземам парите за себе си. Защото знам, че няма никакъв финансов контрол върху средствата, постъпващи в болницата, и от официалните 50 лв. аз практически не вземам никакви. Докато нерегламентираните остават за мен.
В голяма част от болниците цари ранен феодализъм и никой не те защитава от директора. Ако попиташ за някакви пари, които знаеш, че се влезли в болницата, ти обясняват, че не са за заплати, а ги пренасочват към дълговете. Дори има опасност да изхвърчиш."
Кризата и хората
"Ако един човек е приет с пневмония, но е с диабет и хипертония (което след една възраст е често срещано), здравната каса не заплаща лекарствата за съпътстващите заболявания, а ако ние ги изпишем и накараме човека да си ги купи - ни глобяват", разказва за проблемите в здравната система Диана Лекова, лекар в белодробно отделение, и допълва: "Ако човекът се окаже с диагноза, която не е по клиничните пътеки, за които болницата дава пари, се налага да натъкмяваме диагнозата, за да ни бъде платено за него."
Тя споделя, че се налага и да отказват лечение: "Тази седмица синът на една пациентка ме заплаши с убийство, защото отказах да я приема. Тя наистина е зле - с тежка сърдечна недостатъчност. Аз отказах, защото нямаме свободни легла. Други болници връщат пациенти по същата причина."
Д-р Лекова описва взаимоотношенията със здравната каса така: "Официално ни казват - лекувайте добре и да няма оплаквания от пациента, а неофициално - ползвайте най-евтините медикаменти и карайте болните да заплащат лечението си."
Снежана Драганова, която е с онкологично заболяване от 1996 г., смята, че системата е сгрешена още от джипито, което има ограничен брой направления: "Лятото работех на горещата телефонна линия на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Чух какви ли не истории от хора, които са много отчаяни.
Един мъж дори заплашваше, че като камикадзе ще взриви здравната каса, защото не отпуска достатъчно направления, а той имаше нужда от изследване с ядрено-магнитен резонанс, което е много скъпо и не може да си го плати сам."
Основната причина за кризата според Борислав Китов, председател на парламентарната комисия по здравеопазване (БЗНС-НС), е спрялата структурна реформа в здравеопазването, което е изкривило изцяло замисъла на здравния модел. "Средствата за здраве непрекъснато се увеличават, но не се решават проблемите", посочва Китов.
Реформите, започнали през 1999 г., които трябваше да заменят съветския тип здравна система с по-съвременна, стигнаха донякъде и бяха замразени през 2001 г. Оттогава всяка година при приемането на държавния бюджет правителството (първо на Сакскобургготски, а сега на Станишев) слага здравеопазването сред най-важните си приоритети, но промяна няма.
"Вече две правителства нямат национална здравна стратегия, няма визия какво да се прави", се възмущава д-р Иван Колчаков, народен представител от СДС, и обяснява, че не може да има система с пазарни принципи, която да работи с държавна собственост.
Напрежението в здравната система се засили още повече през последните месеци и вече дори държавниците признават, че има криза - и пациентите, и лекарите са недоволни.
Монополният Български лекарски съюз не се договори с монополната и на практика държавна здравна каса за цената на медицинските услуги през 2007 г. Лекарите са недоволни от своите заплати и от застарялата апаратура, с която работят, а съюзът им заплашва с протестни действия.
Искат се и оставки, включително на министъра на здравеопазването и на неговия заместник, ръководещ здравната каса. Медицинските сестри са два пъти по-малко от необходимото и продължат да напускат страната. Има опасност част от най-кадърните лекари да ги последват.
Опозицията оспорва ключови текстове по финансирането на здравеопазването пред Конституционния съд. Хората са недоволни от качеството на здравните услуги и нерегламентираните плащания, които са принудени да правят, за да бъдат лекувани. Това според др Колчаков е "данък живот или смърт, не просто рекет или корупция". Статистиката за смъртност и продължителност на живот в България спрямо ЕС е смразяваща.
Държавата и политиците
А държавата недоумява, че в обществото се говори за хаос. По-скоро се правят опити за създаване на усещане за хаос, посочва Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса.
Тя твърди, че няма диагноза или процедура, изискваща болнично лечение, която да не е включена в клинична пътека. Според нея обаче е дошло времето за дебат по въпроса как трябва да продължи реформата в здравеопазването.
"Да се твърди, че има хаос, е нахалство, казва здравният министър. И забележете кои го твърдят - тези, които имат вина за натрупаните проблеми в здравеопазването."
За какво ще протестират лекарите, пита се министърът и обяснява успехите си - спрял е задлъжняването на болниците, изплащат се стари дългове, купува се нова апаратура, парите от касата са повече от предходната година. Според него не е етично лекарите да занимават пациентите със себе си.
Д-р Димитър Димитров, председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването (обединява директорите на най-големите университетски и многопрофилни болници), също твърди, че не може да се говори за хаос, но е съгласен, че има проблем с клиничните пътеки.
Според него главните потърпевши от конфликта между лекарския съюз и здравната каса са медицинските работници, а не пациентите, които е време да забравят спекулации от типа "върнаха ме, не ме искат в болницата".
"Както си познават задълженията за тока, парното и цените, нека обърнат закона за здравното осигуряване и не да си знаят само правата, а и задълженията. Седма година в закона и в Националния рамков договор е записано кое се заплаща от касата, и кое - не.
Цялата болница е облепена с тарифи, навсякъде се обяснява, подписват документи за информирано съгласие по всяка пътека. След това излизат граждани и казват, че им искат пари. Доплащането не трябва да се приема за корупция и да се прехвърля вината върху лекарите."
Той разбира преструктурирането така: в големите болници се дава първа помощ и се спасява човешки живот, а общинските болници поемат продължително лечение и долекуване; за допълнителния пакет услуги да се конкурират частни здравни каси.
Стреснати от засилващото се обществено напрежение, управляващите за пореден път заговориха за реформи в здравеопазването. Тече тежка дискусия, но общата идея не е изкристализирала, признава Хасан Адемов, народен представител от ДПС и член на здравната комисия.
Най-далеч от пазарните идеи в системата са социалистите. Доц. Тодор Кумчев, заместник-председател на парламентарната комисия по здравеопазване ("Коалиция за България"), признава, че не може да няма реформи, но припомня, че по конституция хората трябва да се лекуват безплатно. Според него дали ще се демонополизира здравната каса е "въпрос на законодателство".
Най-пазарно ориентирани са предложенията на Стойчо Кацаров от ДСБ: да се стимулира конкуренцията, да се ограничи до минимум намесата на администрацията в лечението, пациентът да бъде поставен в центъра на системата, а когато моделът се стабилизира, да се закрие здравното министерство.
Икономистите
Идеите на либералните икономисти силно се разминават с лансирания от управляващите "социално-либерален модел". Те са за приватизация на болниците, за свободния избор, за пълно демонополизиране на здравната каса и за конкуренция между много здравни каси не само за допълнителни здравни осигуровки, но и за задължителните.
"В момента стимулите за лекарите в държавните болници са максимално да използват държавната собственост за лична облага. Целта на приватизацията е да се променят стимулите. Приватизацията не се прави, за да има къде да работят лекарите, а за да има качествена услуга", обяснява Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч".
Той не одобрява идеята да се вдигне вноската, за да са доволни лекарите: "Измамно е да се смята, че никой лекар няма да иска дарение, ако вдигнеш парите му. Докато пациентите не са ценени с това, че носят доход за една болница, и този, който управлява болницата, не е пряко заинтересуван, няма никаква гаранция, че пак няма да му поискат пари."
Според старши икономиста от институт "Отворено общество" Георги Ангелов причината за сравнително високите разходи и ниското качество е, че здравната система е напълно централизирана и всичко се решава от бюрокрацията, а пациентите нямат никакво влияние.
За него най-важното е всеки осигурен да избира здравен фонд. Той е против привилегии за лекарите при приватизацията, защото РМД дружествата нямат средства за инвестиции и ще доведат болниците до фалит.
"Колкото и да е неприятно на лекарите, притежаването и управлението на болници е предимно финансово-мениджърска работа с косвено отношение към медицински познания", допълва аргументите му програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.
Основното в реформата според Ганев е парите да следват потребителя, а държавата да каже изрично кому и колко ще помага здравно, да направи конкурс сред здравните фондове за най-добри условия по тези полици, след което да плати на спечелилия и да раздаде полиците на хората, които се класират за помощта.
Той предлага нещо подобно на гражданската отговорност при автомобилите - "длъжен си да имаш полицата, но от кого и на каква цена ще я купиш си е твоя работа", а който иска, се осигурява и допълнително, както автокаското в застраховането.
Това означава да се премахне ставката за задължително осигуряване и обезсмисля всякакви дебати за здравни разходи като процент от БВП, както и програмите за профилактика, които според Ганев си имат пазарно решение - "ако съм здрав и се преглеждам профилактично и редовно, полицата ми ще е по-евтина, защото и рискът ще е по-малък".
