Българското правителство напълно подкрепя заключенията на Европейския съвет в Кьолн относно значимостта на високите стандарти за ядрена безопасност в контекста на разширяването на ЕС, се казва в меморандума, подписан от тогавашната външна министърка Надежда Михайлова и Гюнтер Ферхойген. "Правителството се позовава и на Националната стратегия за развитие на енергийния сектор и енергийната ефективност до 2010 г., одобрена от Народното събрание през март 1999 г., както и на решението на Народното събрание от 4 ноември 1999 г. Българското правителство се ангажира окончателно да затвори блокове I-IV на АЕЦ Козлодуй в най-ранните възможни срокове. В този контекст и въз основа на ангажирането на Европейската комисия за предоставяне на финансова помощ... българското правителство се ангажира окончателно да затвори блокове I-II на АЕЦ преди 2003 г.", се казва в меморандума.
В случай на актуализиране на енергийната стратегия, което ще бъде завършено през 2002 г., България ще вземе решение - съгласувано с комисията и като се има предвид Споразумението за ядрена безопасност и други релевантни фактори - за дати за окончателно затваряне на блокове III и IV, което ще стане преди сега предвидените дати за затваряне на блоковете, съответно 2008 г. и 2010 г. Позицията на комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 г., пише още в меморандума. Според тази договореност еврокомисията се ангажира да предложи като компенсация "многогодишен пакет за помощ за българския енергиен сектор". Той включва и 200 млн. евро помощ от Програма ФАР, с условието, че осигуряването на втората половина от тази сума "ще бъде потвърдено от комисията през 2002 г. в зависимост от потвърждаване на дати за окончателното затваряне на блокове III и IV".
