"Либерасион" прави преглед на живота на Ху Жинтао от детството му до избирането му начело на китайското управление. Всъщност подобен преглед правят почти всички издания днес. Излизащият в Париж на английски език "Хералд Трибюн" отбелязва, че китайските ръководители от новата вълна отправят много обещания към всички социални класи. Неизвестни обаче остават средствата за изпълнение на тези обещания.
"Уест Франс" говори за "китайска загадка" и се пита как този, който през месец март ще стане президент на Народната република ще поеме цялата власт без да предизвика сериозни конфликти. Какво ще бъде мястото на поканените в партията частни предприемачи, пита се още изданието. Икономическият "Лез Еко" отбелязва, че делегатите на конгреса са променили една фраза от устава на партията и вече тя не представлява само "работническата класа", а "китайския народ и китайската нация", което според изданието е "завой надясно".
Интересно е, че смяната на властта в Китай не е отразена на страниците на "Юманите", който е официалният орган на френската компартия... За сметка на това обаче вестникът предлага на читателите си размисъл за състоянието на комунизма във Франция от страна на певеца Жан Фера, който въпреки, че не е бил партиен член, никога не е крил връзките си с комунистите.
Ирак отново присъства на страниците на френските издания... "Три месеца за инспектиране на Ирак", пише "Ла Кроа", който си задава и въпроси върху мандата на инспекторите и средствата за изпълнението му.
"Фигаро", "Либерасион", "Монд" и "Франс Соар" поместват на първите си страници доклад за насилието по френските телевизионни програми и влиянието му върху поведението на младите хора.
