Българският печат днес - 29.03.2001 год.

В�с �сии. И то най-разнопосочни се леят из днешната преса.
Ставаме база на НАТО, с огромни букви от първа страница ни убеждава "24 часа". По-наблюдателното око обаче не може да не забележи и първото доуточнение, изведено над това заглавие: "при война в Македония". А това, съгласете се, малко променя нещата. Поне източникът на твърдението е ясен - "24 часа" се позовава на посланика ни в Брюксел Константин Димитров и на негова вчерашна пресконференция, на която той бил заявил, че ако конфликтът в Македония ескалира, страната ни може да стане пристан за войските на пакта, защото Скопие нямало как да приеме целия контингент на своя територия. "24 часа" обаче съзира в казаното сензация, защото посланик Димитров бил намекнал, че временният престой на войските на алианса можело да е само прелюдия към установяването на постоянна база на НАТО у нас. Впрочем, изданието не пропуска да припомни и думи на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, който наскоро заяви, че влизаме в НАТО още преди да сме влезли в ЕС. А според водеща публикация в "Стандарт" базите все пак ще имат временен характер. На този северноатлатнтически фон "Труд" и "Демокрация" не пропускат да наблегнат на това, че споразумението между България и пакта бе гласувано с консенсус в комисията по национална сигурност в парламента (против е единствено левият депутат Стефан Гайтанджиев, отбелязва "Демокрация"). "Труд" пък е най-впечатлен от северноатлантическата преориентация на социалистите.

И като говорим за социалистите, "Демокрация" дава още няколко щриха по скандала, в който преди дни лидерът на БСП се набърка с изявленията си, че "Банк Аустрия" ще управлява външния ни дълг при друго правителство след изборите. Според "Демокрация" австрийската банка (в лицето на г-жа Фишер-Рийв от инвестиционното звено на институцията) е подчертала, че банката няма да се ангажира с намеса във вътрешните работи на България, каквото и да е управлението на страната. А също и че разговорите на Георги Първанов с "Банк Аустрия" са били само информативни. И пак по темата изданието се обръща за коментар към Александър Божков, който дава своята версия как следва да се тълкуват думите на лидера на БСП Георги Първанов: като "икономическа некомпетентност, съчетана с малка предизборна агитация".

В. "Пари" пък излиза с друга интересна версия като водеща новина - че Майкъл Чорни всъщност е вложил в "Мобилтел" мръсни пари. Подозренията са били формулирани и в израелския вестник "Аарец". Изданието твърди и че Гад Зееви (добре познат ни от сделката с "Балкан") всъщност е бил подставено лице на Чорни при закупуването на израелската телекомуникационна компания. Зееви и Чорни се познавали от България, където са се срещали през 1999 г., пише израелската преса. Но съвместният им бизнес в България пострадал заради съдебно преследване спрещу тях, отбелязва "Пари" и подчертава, че Чорни бил привел на Зееви скрит кредит от 143 млн. долара.

Но "Труд" обаче явно решава да заложи на най-сензационната еврсия: че има сценарий за смъкването не на друг, а на главния прокурор Никола Филчев. Замислено от кого? От сините управляващи, разбира се, твърди "Труд". Прокуратурата знаела за сценария и подозирала, че скоро главният прокурор ше бъде изкаран за "човек с психически отклонения". За целта, продължава да разработва този сценарий "Труд", Филчев щял да бъде провокиран на публично място, за да изпусне нервите си. След което, вече в редакционната си колонка, изданието внезапно се пита "Луд ли е наистина Филчев?".

Ала като говорим за версии и хипотези, не можем да пропуснем и тема номер едно за догадки с вчерашна дата. Това е откритата видеокасета от в. "Монитор", на която се предполага, че виждаме Даниела Терзийска, сочена за убийца на малкия си син (едно престъпление, което за малко не преобърна мира в България). Кадрите от камерата на бизнес център "Прима" (в близост до дома на заподозряната) вчера бяха излъчени от всички телевизии, а днешните вестници естествено изобилстват от версии. Според "Труд" видеозаписът рушал версията за убийството. Или поне към това твърдение ни насочва загалвието на двете страници, посветени по темата. При внимателно четене обаче се убеждаваме, че всъщност по-скоро поставя въпроси. Първо, защото се оказва, че липсват 15 секунди от записа. Второ, защото ДНК-пробата вчера установила следи от майката по въжето, с което е извършено престъплението. След което и "Труд", в центъра на публикацията, формулира свои 6 въпроса към следствието. И те по-скоро целят да уточнят как точно е станал о престъплението и дали майката не е излъгала относно някои детайли. "Демокрация" пък публикува становището на следствието, че това не опровергава, а само прецизира обвинението, доколото има и други безспорни доказателства.

И като говорим за безспорни неща, днешната преса е напълно категорична само в едно - че сме победили с 4:3 Северна Ирландия във футболно дерби. "Новинар" не крие еуфорията си, че сме тръгнали към "Мондиала", а останалите издания (вероятно поради късния час на мача), отбелязват само резултата на първа страница. И пак "Новинар" ликува, че медиите и този път са се оказали провокатор, но добър провокатор (понеже след призива им стадионът в "Борисовата градина" се е оказал претъпкан). Ето че можем и да сме добри и единни, коментира "Новинар". "24 часа" обаче за втори пореден ден недоволства от първа страница, че е бил осъден от Ева Соколова (съпругата на шефа на парламента) за клевета. Защо? - с огромни червени букви се пита изданието. И си отговаря - за назидание. В опит за народопсихология пък "Стандарт" кани за разговор тримата глупаци - Доньо Донев, Виктор Самуилов и Методи Бежански и между другото ги пита що е лъжа и що е истина. На което Димитър Бежански отговаря с притча от Марко Ганчев. За това как в една кола се возили баща и дете и детето запитало: "Тате, след като на лъжата краката са къси, как си кара колата? Как натиска педалите?" А бащата отговорил: "Спокойно, има си шофьор". Това е.