На една друга трагедия - тази на подводницата "Курск" днешните вестници отделят не малко място. От "Дума" научаваме, че кметът на Царево е изпратил предложение до руските власти децата на загиналите моряци да летуват безплатно в техния черноморски курорт, а потресен от трагедията български старшина от запаса е дарил дори скромната си месечна пенсия с желанието да помогне с каквото може. Десетки българи са се подписали в съболезнователна книга в руското посолство, научаваме в днeшните издания. В "24 часа" виждаме как прави това президентът, обективът на "Дума" е уловил Нора Ананиева, в мига в който слага подписа си. "Труд" обаче недоволства от това защо партията СДС не е изразила съболезнованията си, докато от репортаж в "Демокрация" научаваме, че вицепремиера Жотев е поднесъл своите съболезнования от свои име, от премиера Костов и от името на целия кабинет. А що се отнася до темата "Курск" трябва да отбележим, че единствено синият вестник в редакционния си коментар отбелязва отказът на близките на загиналите руски моряци да участват в попмпозна траурна церемония с хвърляне на венец в Баренцово море. С което, отбелязва "Демокрация" падна маската на лицемерието, белязала не само тази трагедия, но и познатото поскомунистическо безразличие към човешкия живот.
"Труд" от своя страна иска да прати в коментарната си колонка в съда даже националната ни сигурност, тъй като е обзет от двойствени чувства. Защото от една страна изданието е съгласно, че всеки който посегне на националната ни сигурност трябва да получи червен картон (имат се предвид Майкъл Чорни и групата експулсирани руски и югославски граждани). От друга страна обаче "Труд" иска чужденците да застанат пред нашенската Темида, за да може всеки да се защити и да спрат да витаят тайни и загадки.
И като говорим за тайни и загадки, не можем да пропуснем изписаните цели страници за визитата на Симеон втори, пълни с всякакви хипотези и догадки. В "Новинар" те приминават в силни обoбощения от рода, че Симеон втори се спъвал в конституцията защото не било ясно може ли да се кандидатира за президент. И дълбоко навлизайки в бъдещата президенска кампания, изданието решава да огласи и бъдещата кандидатура на БСП, която щял да бъде не друг, а о.з. генерал Бриго Аспарухов в двойка с Благовест Сендов. В анализ в "24 часа" пак по президентската тема, култорологът Ивайло Дичев пък се пита докога президентът ще играе хоро. Всъщност , анализът е посветен на последните десетилетия на българската политика, които авторът определя като политически фолклорни. Защото изискванията към първия човек в държавата винаги са били да е човек от народа, да играе хоро и освен да отчупва погачи с хляб и сол да задава въпроса "как е, как е".. В тон с гореказаното "Труд" публикува репортажът "Желю в Грозден", в който бившият президент по фланелка гледа в далечината и вари ракия.
"24 часа" обаче ни връща към царската тема с анализ, в който се твърди, че с внезапната си визита Симеон втори е отрязъл всички, най-вече монархистите, които изобщо не са подозирали неговото пристигане. А "Демокрация", без да навлиза особено в суетенето около царската визита я отбелязва с карикатура, на която група фоторепортери край тебела Кричим показват на овчар снимки на царя, питайки го накъде е тръгнал.
Иначе изданията продължават да вървят по дирята на мръсните пари. "24 часа" препечатват анализ на експерт на Би Би Си озаглавен, ако гониш мафията, ще дойдат и сериозните пари.
А всички днешни издания вкупом тръгват по дирята за изстрел в плевенска дискотека, даден от сина на правосъдния министър Теодоси Симеонов. Според "Труд" ставало дума за пиянски скандал, "Новинар" е потърсил по темата самият правосъден министър който заявява, че не желае да коментира, но казва, че в такива случаи всеки родител се чувства зле. А според "Демокрация" охраната на дискотеката се била държала грубо, а простреляният охранител бил криминално проявен. Толкова по този случай.
И за да не помислите, че всичко е само политика ето и една друга мисъл: че свободата е нож с две остриета, наблюдение на композитора на филмова музика Георги Генков, който пред "Стандарт" се пита относно алиенацията в обществото. Защото композиторът усещал видимото разделение, чувствал го не само той, но го чувал и от приятели. И затова възлагал оптимизма си на бъдещето, в очакване да се роди нещо "наистина ново".
Последвайте ни
