Еа а дума обобщава и минава като червена нишка из днешните вестници.
"Земетресение" - с това лаконично заглавие излиза днес "Труд". Думата фокусира в едно и заглавията на останалите издания, а от първите страници надзъртат огромни
фотографии, на които виждаме разрушения и смърт, извадени от разрушенията, цялото
измерение на вчерашната трагедия. А тя наистина е огромна. "Земетресението
почерни Турция" констатира "Сега" и дава последните приблизителни данни за 1200 жертви, цели засегнати градове като Измит, Гебзе, Къркалари, огромният квартал
"Авджалар" в Истанбул. "Трусът в Турция удари и България" твърди на първа страница
"Демокрация", пояснявайки в коментарната си колонка, че трагедията в Турция не е само трагедия в двора на комшията. Защото природното бедствие удари селища, в
които живеят компактни маси изселници от Кърджали, Разград и Шумен, повечето от
които са и с двойно, тоест и с българско гражданство. От интервю във вестника с
посланика ни Стоян Сталев става ясно, че засега изселническите дружества не са дали
информация за броя на нашите пострадали съграждани. Такова земетресение се
случва веднъж на 250 г., заявява сеизмологът Людмил Христосков, с което се стреми
да внесе успокоение, но все пак определя долината на Струма и Кресненското дефиле
като многоземетръсната зона .
"Беше кошмар, изпопада всичко, цялата сграда пукаше по шевовете и пращеше
ужасно", споделя ужаса от преживяното пред "24 часа" адвокатът Мюмюн Йълмаз, от организацията на балканските изселници "Балгьоч", която тепърва събира данни за пострадалите и озовалите се пред изпитание хора, които живеят на палатки.
Но нека спрем дотук с трагедията, към която сигурно ще се връщаме и в следващите
прегледи на печата и хвърлим поглед към останалите теми в днешните вестници.
"Пред изпитание ли е Македония?", този въпрос си задава "24 часа" в пространен анализ на политическата ситуация в нашата съседка. Войната в Косово промени електората в Македония, но трябва ли това да ни тревожи? Основното според "24 часа" е друго и това са предстоящите президентски избори, доколкото рейтинг от войната натрупаха враждебни на нас сили. Щедрите обещания за финансова помощ заради 300 000 бежанци си останаха на книга, ВМРО-ДПМНЕ е в криза и сега на последните митинги неговите лидери се обвинени в "българизация", зад което според автора на анализа Красимир Узунов, лесно се отгатвал почерка на Белград. Въпросът е дали хората на Глигоров ще спечелят възкресявайки миналото или ще надделее прагматизмът на настоящето и ще си отидат натрупаните вражди.
И като говорим за миналото, да не пропускаме темата за мавзолея, на която "Труд" посвещава цели две страници, озаглавени "Мавзолият си отива". Дали ако символът си отива, си отива и комунизмът се пита изданието и си отговаря: едва ли. Според анализа на "Труд" въпросът е дали отнемайки символа на хилядите подвластни на комунизма, някой не ги настройва срещу себе си в предстоящите избори. А според изданието показателно било кой за какво харчи парите си в лятната жега - президентът Стоянов внесе хиляда долара за градежа на храма "Успение богородично", а вицепремиерът Бакърджиев 1000 нови лева за разрушение на тоталитарния храм. Запитан за съдбата на мавзолея художникът Георги Баев заявява, че дори не е склонен да чака до септември, а ако зависело от него още утре щял да изравни гробницата със земята, за
да не остане никакъв спомен". Докато Светлин Русев на страниците на в. "Сега"
заявява, че недоумява разрушителната стихия и предлага да се създаде в опразнения
мавзолей временна експозиция на българската скулптура, за да се прецени кое е
по-добре - един разрушен мавзолей на тоталитаризма или спасен нов музей.
"Надявам се светът ни в новия век да бъде спасен", споделя надеждата си големият
полски режисьор Анджей Вайда в интервю, препечатано в "Монитор". Неговата
надежда е в самоорганизарането на европейските народи и в сътрудничеството им с
Америка. Защото само така настоящи и бъдещи диктатори щели да си отидат заедно с
национализма. Анджей Вайда не крие разочарованието си от съвременната политика,
но смята, че въпреки всичко на Балканите се задава мир и приема интервенцията на
НАТО, дори нейните средства не винаги да са били най-добрите. В крайна сметка за
Вайда проблемът на 21 в. ще бъде тайната на човека, която винаги обаче ще е повече
изкуство, отколкото наука.
Българският печат днес - 18 август 1999 г.
Една дума обобщава и минава като червена нишка из днешните вестници. "Земетресение" - с това лаконично заглавие излиза днес "Труд".
18 август 1999, 10:00