Изданието предполага, че либийският ръководител Муамар Кадафи е осъзнал преди много европейски държави, че американският президент не се шегува когато след терористичните нападения на 11 септември обяви, че за страните от черния му списък ще настъпят тежки времена. "За разлика от Ирак Кадафи не само може да говори езика на силата, но и разбира този език", заключава германското издание и подчертава, че дипломацията е изиграла значителна роля в, както се изразява, "покръстването на полковник Кадафи".
Испанският "Ел Мундо" обвинява американския президент Буш и британския премиер Блеър, че използват либийското решение като оправдание за "иракската катастрофа". Според вестника либийският лидер е започнал да се променя далеч преди инвазията в Ирак.
"Кадафи не изчака докато Саддам получи заслужено наказание, както намекват Буш и Блеър. Решението му бе по-скоро продиктувано от дългогодишните американски, британски и международни санкции и обезщетенията, дадени от Либия, на жертвите на експлозиите над Локърби и Нигер".
Вестникът обяснява изненадващото решение на Кадафи с желанието му да извади Либия от международната изолация и да осигури мирното преминаване на властта в ръцете на сина си Сейф ал Ислам.
Германският "Ди Тагезцайтунг" е съгласен, че войната срещу Ирак не е била фактор в решението на Кадафи. Вестникът освен това разглежда събитието в контекста на други процеси като например прекъсването на контактите с ИРА и компромиса в процеса за Локърби.
Чешкият "Хосподарске Новини" се съмнява дали Муамар Кадафи наистина е променил позицията си за "тероризма и военната политика". Според вестника промяната се дължи на инстинкта за оцеляване на либийския ръководител и на това, че той е разбрал, че който иска да остане на власт в арабския свят трябва да бъде на страната на САЩ. Като се има пред вид промяната на либийската позиция вестникът предрича дълъг живот за режима на Муамар Кадафи.
Австрийският "Ди Пресе" възхвалява решението като "новина с по-голямо историческо значение от ареста на Саддам Хюсеин". Вестникът определя либийското признание като "триумф" за Джордж Буш и Тони Блеър, тъй като то показва, че намесата им в Ирак има ефект и в други държави.
Унгарският "Непсабадшаг" оплаква състоянието на унгарското селско стопанство четири месеца преди влизането на страната в ЕС. Вестникът вини отчасти за кризата невижданата от 100 години суша, но не спестява и критиките срещу "каращите се лобистки групи на фермерите и на преработвателната индустрия", както и неефективността на правителството, което държи отговорно за липсата на подготовка за европейското членство.
Изданието смята, че в крайна сметка цените на селскостопанските продукти не се определят от споровете между фермерите и големите производители на хранителни продукти, а от представителните закупчици на големите многонационални компании. С горчивина унгарският всекидневник заключава, че пътят на унгарското селско стопанство към Европейския съюз не е добре обмислен процес, а "лутане със затворени очи".
