Н емалка част от ХИВ серопозивитивните пациенти в България получават отказ за медицинско обслужване. Това каза пред журналисти Павел Малинов, председател на фондация за подпомагане на засегнатите от ХИВ/СПИН "Каспар Хаузер". Проучването е извършено от фондацията в периода ноември 2005 г. - юни 2006 г.
Основната причина за отказа е болестта СПИН и фактът, че пациентът признава, че е болен, както и липсата на изолатор в лечебните заведения.
Хората, живеещи с ХИВ/СПИН, получават специализирана медицинска помощ в Инфекциозната болница в София. Това се отнася единствено за инфекции, свързани със заболяването, посочи Малинов.
Всички останали съпътстващи заболявания се лекуват по общия ред на закона за българското здравеопазване, което е основание за лекари от специализираните отделения да не приемат пациенти, нуждаещи се от болнично лечение, което не е свързано с ХИВ/СПИН, допълни той.
Относително малкият брой официално регистрирани пациенти с ХИВ/СПИН и лисата на достатъчно информирани медицински специалисти за работа с такива пациенти е причина хората, живеещи с болестта, да не получават адекватна медицинска помощ и отказ от медицинско обслужване в болницата заради диагнозата си. Това болните възприемат като нарушаване на гражданските им права.
Основният професионален случай, който стои пред медицинските специалисти, е дали лекарят има право или не да оказва помощ на пациент със СПИН, когато не става въпрос за неотложна помощ.
Пациентите не знаят дали това е законово регламентирано, уточни Малинов. По неговите думи, пред тези пациенти стои въпросът дали да кажат, че са серопозитивни, с риск да им бъде отказано медицинско обслужване, или да премълчат и да бъдат обслужени както другите пациенти.
Според Малинов, пациентите с ХИВ/СПИН признават за болестта си, но след като получат отказ от медицинско обслужване, спират да информират лекарите.
В сайта unaids-bulgaria.org той твърди, че стигмата и дискриминацията са съществено препятствие пред ефективната профилактика и медицинските грижи, свързани с ХИВ-инфекцията. Страхът от дискриминация спира хората, живеещи с ХИВ/СПИН да се обръщат към медицински специалисти за лечение и да разкриват ХИВ статуса си при прегледи. Не казват за заболяването си на приятели, колеги, близки, защото страхът да не бъдат изоставени е много силен.
Поради неразбиране на проблема, хората живеещи с ХИВ/СПИН, се заклеймяват от обществото за техния начин на живот или поведение. Липсва разбирането, че заразяването може да се случи на всеки човек, мисленето е "това не може да се случи на мен", а то води до чувство на превъзходство на определени групи, от което се поражда социално неравенство.
Много са вредите, които подобна позиция на обществото нанася в социалната сфера - загуба на социален статус за инфектираните хора, което води до негативните изолация и самоизолация.
Малинов отбелязва, че в някои случаи хората са принудени да напуснат града, в който живеят, работата си и дори семейството си. Има случаи на уволнение от работа заради ХИВ статуса. Дискриминация може да има дори и в самото семейство.
Специалисти, работещи по проблемите на ХИВ/СПИН твърдят, че
серопозитивните лица са от 3 до 5 пъти повече в България от
официално регистрираните.
По данни на фондация "Каспар Хаузер" към 21 юни 2006 г. официално регистрираните серопозитивни българи са били 646, от които 32.7% жени. От всички регистрирани, 73% са на възраст от 20 до 39 г.
Заразените по полов път са 90.5%, а останалите са заразени чрез
венозна употреба на наркотици, преливане на кръв и кръвни
продукти, както и по вертикален път - майка-дете.
От общия брой на серопозитивните, 62% живеят в София, Варна, Бургас и Пловдив.
"Каспар Хаузер" е неправителствена организация за подпомагане на хората, засегнати от ХИВ/СПИН. Дейността на фондацията е насочена в няколко направления: социална адаптация и ресоциализация на хората, живеещи с ХИВ/СПИН и подпомагане на техните близки за разбиране на проблема; консултиране, свързано с ХИВ-инфекцията и начини за справяне със заболяването - предлагамe различни обучения, поддържаме и група за взаимопомощ.
Името на фондацията - "Каспар Хаузер" - е термин от немската психология и означава социална изолация. То идва от историята на едно момченце, намерено през 1828 г. в Нюрнберг, което до четиринадесетата си година е живяло в социална изолация. Такова отделяне или усамотяване на хора или групи от населението се характеризира с минимален социален контакт и максимална социална дистанция и може да доведе до сериозни последствия за психичното им здраве.
