М ихаил Неделчев е новият лауреат на Националната Яворова литературна награда.
Наградата, която се присъжда през пет години, бе обявена в Чирпан при запалването на огъня на Яворовата поезия по повод 130-годишнината от рождението на поета.
За първи път тази награда се присдъжда на критик. През 2003 г. неин носител бе поетът Иван Динков.
Особен акцент в тазгодишните празници е премиерата на факсимилното издание на личните бележници на Пейо Яворов, които съдържат непубликувани досега стенографски записки на поета за Македония и негови стихове.
Деветте бележника са част от архива на поета, дарен от потомката на Яворов, литературоведката Ганка Найденова-Стоилова на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
"През целия си съзнателен живот съм се занимавал с творчеството и живота на Пею Яворов", казва Михаил Неделчев. Според него в "Личните бележници на П.К. Яворов" за първи път ще бъдат видяни всички преработки в поезията, както и в цялата им пълнота македонските записки на великия поет.
Уникалното, според Неделчев, е, че в записките се вижда още един категоричен израз на българското самосъзнание на Гоце Делчев. Яворов е записал негова знаменита фраза, която досега не е била изцяло известна:
"Ще продерем това було и ще грейне слънцето на свободата, но на българско(то) слънце!"
Досега фразата е била известна като: "Ще продерем това було и ще грейне слънцето на свободата, нена всяко слънце."
Михаил Неделчев е убеден, че "Личните бележници на П.К. Яворов" в световната литература могат да се сравнят само със знаменитите ръкописи на Пушкин. "Всеки културен българин, който е чел поезията на Яворов, ще посегне и към това издание", казва новият носител на голямата национална награда.
65-годишният Михаил Неделчев е литературен историк и теоретик с интереси и изследвания в текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот.
След като завършва славянска филология и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", той работи във в. "Литературен фронт", сп. "Родна реч" и в издателство "Български писател".
С многобройните си публични изяви и публикации става известен като независим и свободолюбив интелектуалец. В края на 1989 г. се включва във възстановяването на Радикалдемократическата партия като зам.-председател и говорител. Участва в заседанията на "Кръглата маса" през 1990 г.
Днес сам определя тази си активност като "ангажимент с политическа работа в радикалдемократическата утопично възстановена формация".
Избиран за народен представител от СДС в Седмото Велико народно събрание и в 36-то Обикновено Народно събрание. Бил е говорител на СДС и председател на парламентарната Комисия за телевизия и радио.
Ръководи департамент "Нова българистика" в Нов български университет, председател е на Сдружението на български писатели. Бил е главен редактор на излизащото от 1994 г. списание "Демократически преглед" и председател на Управителния съвет на Дружеството за разпространение на знания "Гражданин".
Носител е на Националната награда за хуманитаристика "Христо Г. Данов" (2003), специалната награда на Салона на изкуствата в НДК (2003), бургаската литературна награда за цялостно творчество "Голям златен Пегас", специалната награда на Празниците на изкуствата "Аполония" (2004). Автор е на 13 книги.
Сред най-популярните му изследвания са "Яворов. Литературна личност. Истории на книги и стихотворения", "Ботевата поезия и историческият живот на мотивите в лириката", "Самосъзнание на модернизма в лириката на Емануил Попдимитров", "Любовта в литературата и театъра, модите и променящите се социални стилове", "За необходимостта от литературноисторически реконструкции през краевековието", "Живот за Вапцаровите думи" и др.
"Името на Михаил Неделчев е синоним на дискусия. Едва ли днес има толкова дебатиращ литератор измежду поколенията на родените преди 1960 г. Той носи дебата и създава дебат, предизвиква го, прави го артистичен и темпераментен, довежда го до възможния му край, без остатък", казва за него писателят Пламен Дойнов.
