П рез 2006 г. ръстът на износът от България е нараснал с много по-бързи темпове отколкото в повечето нови страни членки на ЕС, сочи най-новия периодичен икономически отчет на Световната банка ЕС8+2.
Основно България изнася за държавите от ЕС15, но и износът за новите страни-членки и останалия свят също се е разширил.
През 2006 г. ръстът на производството бележи нов темп във всичките 10 нови страни членки на Европейския съюз, но вероятно ще се забави през 2007 г. Ръстът бележи ускорение в Естония, Латвия, Полша, Словакия, Словения и Румъния, докато в България, Чешката република и Литва остава до голяма степен без изменение. Единствено в Унгария има забавяне поради строгата фискална програма.
Силното представяне на региона като цяло отразява
благоприятните външни условия на стабилен глобален растеж,
ниски лихвени проценти и създаването на положителни пазарни настроения.
През 2007 г. се очаква забавяне на ръста в региона, с изключение на Полша, Словакия и България.
В доклада се отбелязва, че високият ръст на производството се свързва с нарастващата заетост и намаляващата безработица, най-вече в Полша и Словакия.
Повечето нови работни места се създават в сектора на услугите (освен в Чешката република), макар че в няколко страни строителството също има сериозен принос.
Степента на участие на работната сила намалява в Полша, Литва, Словакия и Чешката република, но се увеличава в България, Естония, Унгария и Латвия.
Затягането на трудовите пазари през 2006 г. води до реално нарастване на заплатите дори до двуцифрени равнища в Балтийските републики и Румъния. Изтичането на работна ръка от новите страни-членки на ЕС продължава, но има вероятност леко да спадне.
В този най-нов доклад се повтаря предупреждението от предишното издание по отношение на инфлационния натиск, който нараства в няколко от страните в региона с производство надхвърлящо потенциала, свиващи се трудови пазари и бърз кредитен ръст.
Инфлацията бързо нараства в Балтийските страни, най-вече в Латвия,
и има възходяща тенденция в Полша и Чешката република, чиято монетарна политика сега е насочена към затягане.
В Унгария ръстът на инфлацията вероятно е породен от голямото увеличение на администрираните цени, като по-слабото търсене и надценяването на форинта действат в подкрепа на обратната тенденция.
Надценяване на местните валути освен това се свързва с намаляваща инфлация в Словакия и Румъния, където лихвените проценти вървят надолу.
Силната фискална позиция спомогна за смекчаване на инфлационния натиск в България. В другите страни обаче фискалната политика не подпомогна задържането на инфлацията и натиск за реално надценяване на местните валути.
Томас Блат Ларсен, водещ икономист на Световната банка във Варшава, оглавяващ екипа подготвил доклада, отбелязва: "Повечето страни в региона не се възползват в достатъчна степен от силния икономически ръст, за да подобрят публичните си финанси.
През 2007 г. не се очаква съществено изменение на картината, макар че Унгария ще направи сериозен пробив в много големия дефицит, отбелязан през 2006 г., а Полша ще продължи процеса на постепенни корекции.
Словакия се стреми да сведе дефицита си малко под прага от 3 процента от БВП, който се изисква за планираното въвеждане на еврото от 2009 г.
Необходимостта от по-амбициозна бюджетна политика е особено остра в Латвия, но
България и Румъния едва ли биха могли да си позволят каквото и да е фискално смекчаване през тази година".
Ларсен изтъква, че повечето страни в региона предприемат стъпки за подобряване на качеството на своите публични финанси, макар последните инициативи да не са били особено амбициозни.
"Инерцията за реформи в региона като цяло намалява поради умората от реформи в периода след приемането в ЕС, нестабилното политическо положение и слабия административен капацитет", казва Ларсен.
"Въпреки че се правят малки стъпки за подобряване на бизнес средата, по-сложните реформи, свързани с публичната администрация, правната реформа и трудовите пазари се изплъзват. Необходимо е да се поднови инерцията за реформи, за да бъде устойчив процеса на бързо и реално сближаване на доходите", допълва той.
Авторите на доклада отбелязват, че външните дефицити по текущите сметки са продължили да се увеличават, достигайки много високи нива в най-уязвимите страни.
И докато износът продължава да расте сериозно в целия регион, бурното развитие на вътрешното търсенето повиши дефицитите по текущата сметка до 15 и повече процента от БВП в Латвия, Естония и България.
Междувременно, дефицитът по текущата сметка намаля съществено в Унгария. Нивата на външния дълг в Балтийските страни продължиха да растат поради много по-ниския приток на преки чужди инвестиции (ПЧИ) в сравнение с дефицитите по текущата сметка.
Нивото на външния дълг, особено частният му компонент, също се повиши в България, но големият приток на ПЧИ осигури предостатъчно покритие на дефицита по текущата външна сметка.
Външните позиции останаха силни в Чешката република и Полша, където растежът бе по-равномерен. Няма съмнение, че Латвия е най-уязвимата страна в региона, но положението изисква наблюдение в Естония, Литва, България и Румъния, сочи още докладът на Световната банка.
В Специалната тема на доклада "Подпомагане на селското стопанство и развитието на селските райони в ЕС 8+2" се прави преглед на въздействието на интеграцията в ЕС и Общата селскостопанска политика, които доведоха до съществено нарастване на селскостопанските доходи.
Според авторите на доклада, "разликата в ръста на доходите е толкова голяма, колкото разнообразието на селскостопански структури в региона. Поради високия дял на стопанствата за (полу-) собствени нужди в повечето нови страни-членки, производителността на труда изостава значително от средната за ЕС 15".
Ларсен посочва, че "Всички нови страни-членки избраха най-високия възможен праг за отпускане на директни плащания, насърчавайки по този начин уедряването на стопанствата и ефективността.
Повечето страни избраха
допълнително подпомагане от държавата
близо до максимално разрешеното ниво от 30 процента от средната помощ от ЕС15, намалявайки стимулите за преструктуриране и уедряване в селското стопанство, при това на висока цена за бюджета".
Докладът заключава, че предизвикателствата по отношение на селското стопанство и развитието на селските райони за страните от ЕС8+2 не могат да бъдат разрешени единствено посредством селскостопанската политика. За да се осъществи ефективното преструктуриране на сектора, съществена роля трябва да политиките и институциите, извън селското стопанство.
Да се разчита на осигуряване на преки плащания за гарантирането на доходите на селските стопани би означавало да се забави структурната промяна, тъй като това ще лиши селските стопани от стимули за преструктуриране, уедряване или модернизиране на стопанствата им.
