В ъв Ватикана също настъпи време за отваряне на архивите. Историци отдавна чакат достъп до архивите, особено на тези от Втората световна война, за да научат нещо повече за ролята на Ватикана по времето на нацизма.
За момента обаче те трябва да се задоволят само с
периода 1922-1939, т.е. времето на папа Пий ХІ
Дипломатически писма, частна кореспонденция, дневници и т.н. - общо 30 000 тома архиви станаха достъпни с решение на Светия престол.
Периодът обхваща целия понтификат на Пий ХІ, тъй като традицията предписва отварянето на архивите понтификат по понтификат.
Въпреки че архивите не засягат втората световна война, те предоставят много интересна информация, както споделя Филип Шено, университетски преподавател в Рим:
"Периодът между двете войни е доста богат. По това време Светият престол е бил принуден да се изправи, в политическо отношение, срещу появата на тоталитарните режими в Европа.
Мусолини идва на власт в Италия през октомври 1922, няколко месеца след избора на папа Пий ХІ. Следват събития, които довеждат до подписването на споразумението между Мусолини и Ватикана.
По това време се появява нацизмът, развива се Съветският съюз и комунизмът, води се войната в Испания. Надига се и антисемитизмът...
Надявам се цяла една серия от въпроси да бъдат осветлени с проучването на тези документи."
Румънците все още не могат да се отърсят, след като през пролетта бяха отворени архивите на Секуритате, жестоката тайна полиция от времето на Чаушеску.
Оказа се, че сред сътрудниците на репресивния апарат е имало много
фигури от съвременния обществен живот в страната
които са се посветили на защитата на моралните ценности.
За румънците се оказа трудно да повярват, че тези хора са сътрудничили на Секуритате. Най-нашумелият случай се оказа този с независимата народна представителка Мона Муска.
Избрана с листата на Национално-либералната партия, чийто зам.-председател бе бивш министър на културата в правителството, сформирано след изборите през 2004 г., Мона Муска бе въплъщение на политическата класа, за която мечтаят румънците.
Искрена, справедлива и последователна в действията си и в способността си да изслушва хората. Иконата обаче се счупи в началото на лятото, когато досието й в Секуритате стана публично достояние.
Муска се е ангажирала да сътрудничи през 70-те години, когато е трябвало да дава информации за чужденците в университета в Тимишоара.
След 1989 г. изглежда тя е забравила да признае за миналото си. След разкриването му либералите я изключиха от редиците си. Всичко това обаче повдигна много въпроси сред обществеността в Румъния.
Защо например бившите офицери от Секуритате не са засегнати от тези разкрития?
Какви са последствията от разкриването на това досие при положение, че 50% от избирателите продължават да имат доверие у Муска?
Ако не се намерят отговорите на тези въпроси, отварянето на досиетата рискува да се превърне в
поредната манипулация от съвременната история на Румъния
У нас отварянето на архива на бившата ДС стана актуален въпрос след падането на комунистическия режим.
Оттогава досега той периодично се поставя на дневен ред, но до неговото окончателно решение не се стига. През януари 1990 г. стартира тайно унищожаване на досиетата.
В бившето Първо управление са унищожени 20 000 досиета, като нощем се товарени на камиони и
изгаряни в пещите на "Кремиковци" и "Стомана" - Перник
През 1994 г. парламентът реши архивите на бившите тайни служби да бъдат извадени от кръга на държавната информация, която представлява тайна.
Три години по-късно бе приет закон за достъп до документите на бившата ДС. Същият закон през 2002 година е отменен със закона за защита на класифицираната информация.
И така проблемът остава да виси.
Българското общество непрекъснато е свидетел как с досиетата се спекулира и темата се употребява избирателно.
Медиите по неофициални източници от време на време публикуват информация за досиета или списъци с имена на доносници.
Обикновено информацията
се използва за целите на компроматната война
Един от примерите е случаят с папката на агент "Гоце", който доведе до спад от 10 пункта на високото одобрение спрямо президента.
В разгара на предизборната президентска кампания в началото на този месец кметът на София за пореден път призова архивите да бъдат отговорени.
Така Бойко Борисов коментира искането на СДС кандидат-президентът Георги Марков да докаже, че няма досие.
Сега отново се подготвя законопроект и социалистите пишат текстове, с които искат да се разшири до 1923 година периодът, за който ще се отварят архивите, за да не се дели Държавна сигурност на добра или лоша преди и след комунистическия режим.
Най-активни по отношение на отварянето на архивите са от Българската медийна коалиция, които подеха акция "Чисти гласове", която засяга журналистическата гилдия.
А според проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" едва 19% от пълнолетните гражданите у нас смятат, че досиетата не трябва да бъдат отваряни.
Това, показва, смятат социолозите, че българското общество не е толкова безралично към проблема.
