- Какво показва отчетът за двете години, откакто сте министър на регионалното развитие?
- Министерството на регионалното развитие има с какво да се похвали. За този период започнахме т.нар. интегрирани водни проекти в градовете Русе, Бургас, Враца. В Стара Загора, след реализацията на проекта ще бъде премахнат режимът на водата. Започнахме изграждането на трите пречиствателни станции по поречието на река Марица в Димитровград, Хасково и Стара Загора.
Тази година приключва строителството и ще бъдат пуснати в експлоатация пречиствателните станции в Мадан и Рудозем. Даваме добър старт на водоснабдителните проекти, които след това ще продължат в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по оперативна програма "Околна среда".
- Защо се наложи да бъдат преместени тези проекти, след като вие се справяте добре? Още повече че в началото на годината Европейската комисия предупреди България, че заради МОСВ може да ги изгубим, и спря плащанията.
- Европейската комисия препоръча всички водни проекти да бъдат в една оперативна програма. Беше решено този род проекти да се изпълняват по програма "Околна среда".
Така тези, които бяха започнати при нас, останаха, за да ги довършим, а тези, които не бяха, се прехвърлиха към МОСВ. Имаме уверения, че те ще бъдат приключени успешно.
Освен това през есента ще приключим ратификацията на заема от Световната банка в размер на 109 млн. евро за общинска инфраструктура. С него ще бъде довършено строителството на четири язовира, ще се изградят и 6 пречиствателни станции за питейни води.
В същия период ще бъде договорен и кредитът по програмата "Транзитни пътища V", с който ще се ремонтират 1500 км пътища. Миналата година завършихме над 1600 км пътища, а тази ще бъдат изградени и рехабилитирани още над 2000 км. Това е повече, отколкото за предходните 6 години.
Договорихме всичко по програмата за укрепване на свлачищата по бреговете на Дунав и на Черно море. В момента готвим кредитна линия за поне 100 млн. евро и за останалите свлачища на територията на страната.
Започваме една програма за около 90 млн. лв. в над 150 общини, които са пилотни за усвояване на средства от еврофондовете.
- Отчитате внушителни числа за ремонтирани пътища, но критиките за лошите шосета не спират. Шофьорите се оплакват. Бизнесът неотдавна пак недоволстваше от лошите пътища по морето?
- Не мога да се съглася с подобна безадресна критика. Да, има много пътища, които се нуждаят от ремонт, но те не са по черноморското крайбрежие, ако изключим района от Царево на юг към Ахтопол. Там сега проектираме и ще започнем изграждането на пътя.
За останалите пътища по Черноморието няма забележки. И друг път съм казвал, че след три или най-много след пет години България ще има наистина хубави пътища, ако се работи със същия темп, с който работим в момента.
Сигурен съм, че темпото ще се увеличава, защото в началото на октомври ще проведем и първите процедури по усвояване на средствата по оперативна програма "Регионално развитие".
Ще търгуваме обекти за около 270 млн. евро за пътища втори и трети клас. Заедно с останалите източници за финансиране и съфинансирането от бюджета ще имаме ресурс от порядъка на около 1 милиард лв., което ще бъде почти удвояване на средствата, които тази година влагаме за пътищата. Няма област и община, където да не сме направили нов път. Не говоря за кърпене на дупки, а за чисто нов път.
- Многократно сте казвали, че магистрала "Тракия" ще започне да се доизгражда през май. Вече е краят на август, а няма развитие по концесията. Получихте ли отговор от Евростат?
- За съжаление все още не сме получили отговор от Евростат. Предстои последният участък, който се строи с кредита от Европейската инвестиционна банка - от Чирпан до Стара Загора, да бъде официално открит на 5 октомври.
Ще настоявам до тази дата правителството да е взело решение за бъдещото на концесията, дори и да не е получено становище на Евростат. И друг път съм казвал: Евростат няма да каже дали договорът е хубав или лош.
Евростат ще каже дали тези разходи, които частният инвеститор ще направи, се отнасят или не се отнасят към баланса на бюджета. Това има значение за макрорамката и Министерството на финансите, но няма значение за това дали пътят ще бъде довършен или не.
Ще предложа на правителството да се довърши процедурата по концесиониране, което ще даде възможност за окончателно подписване на договора. Ако решението мине, ще можем да започнем строителството още през есента.
Обещахте тази година да тръгнат процедурите по изграждането на магистралите "Марица" и "Струма", но и тук има забавяне... - В момента магистрала "Марица" се строи.
Преди няколко месеца пуснахме в експлоатация 17 км, а до края на годината ще пуснем още 21 км. За 64 км от нея - отсечката от Оризово до Харманли, търговетеще се обявят още тази година.
Довършва се големият мост над река Марица при Харманли. Трябва да завършим "Марица" през 2009 г. Забавянето за "Струма" се получи заради оспорването на доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Проблемът е Кресненското дефиле.
- Този участък не попада в отсечките, за които щяхте да обявите търгове.
- Да, но "Струма" се финансира по оперативна програма "Транспорт" и трябва да имаме доклад по ОВОС за цялото трасе.
От строителна гледна точка не пречи откъм границата с Гърция и от страната на дупнишкото Голямо село да започне изграждането. ЕС обаче си има правила и ние трябва да ги спазваме.
- Каква ще бъде съдбата на държавните дружества "Техноекспортстрой" и "Автомагистрали", които са сред концесионерите на "Тракия"? Ще се пускат ли на борсата за продажба?
- Възможно е това да се случи. Предложил съм да бъдат извадени от забранителния списък за приватизация.
Предстои министърът на икономиката да внесе за разглеждане в правителството обобщения списък. Това, че двете компании ще излязат от забранителния списък, не означава, че те ще бъдат продадени. За да се продадат, трябва да има отделно решение на правителството.
Идеята като цяло е да бъдат пуснати малки дялове от тях на борсата, за да се тества усещането на бизнеса към тях, колко биха стрували те и дали е изгодно да бъдат продадени сега или по-късно.
От строителните компании няма да се продава единствено "Строителство и възстановяване". Няма да се приватизират и водоснабдителни дружества, които остават на принципа на държавна и общинска собственост.
- По ваше предложение в отлагателния списък на екомрежата "Натура 2000" не бяха включени зоните, за които предстои да се приемат подробни устройствени планове. Колко такива планове от пролетта досега бяха приети, за да се избегне попадането им в "Натура"?
- Не мога да кажа, защото одобряването на тези планове не минава през министерството. В момента с наши средства правим общите устройствени планове на общините Царево, Созопол и Аврен. Те са съобразни както с "Натура", така и със Закона за черноморското крайбрежие.
След решението на кабинета за "Натура" кметове казаха, че на много места инвеститорите сами финансират изработването на ПУП-овете, за да не попаднат в защитените зони. Тревожно е положението в района на Дуранкулашкото и Шабленското езеро, където се предвижда изграждането на пет голф комплекса.
Такива голф игрища се строят от две-три години. По-добра инвестиция, пазеща природата, от голф игрищата няма.
- Но териториите около Дуранкулашкото и Шабленското езеро винаги са били защитени. Освен това другият аргумент е, че голфът изисква много вода, а точно Североизточна България се мъчи от безводие.
- Много добре познавам територията. Изключвам заблатените части. В тях никой нищо няма да прави, те си остават резервати.
Признавам, че съчетаването на интересите на собствениците на земи, на общините, които искат да привлекат инвестиции, на еколозите, които искат да се опази природата, и на държавата много трудно могат да бъдат съчетани в нещо, което да удовлетворява всички страни. Нашата задача е да не бъде ощетен държавният интерес.
- Но погледнете какво става на Слънчев бряг, където на самите дюни се строят хотели. Това не е ли унищожаване на природата?
-Да, има такива случаи. Допуснати са не само там. Има и в Несебър. Какво искате да направя? Да ги съборя ли? В случая отговорността е на общините, които трябва да си огледат територията и да спазват законодателството.
- Но виждаме, че местната власт не спазва ограниченията. Предстоят ли промени в Закона за устройство на територията, с които да се ограничат правата на кметовете?
- Напротив, ще им дадем още по-големи правомощия. Отговорност на държавата ще останат само най-големите и крупни обекти. Общините ще отговарят за повечето и по-малките обекти, които се строят на тяхна територия.
Причината е, че ние имаме 300 души в цялата страна, а обектите, които се строят в момента са 300 хиляди. Чисто физически не е възможно дори нашите служители да обходят тези обекти.
Дирекцията за национален и строителен контрол представи статистика, според която общините и сега не се справят с дадените им правомощия по закон, не санкционират незаконното строителство, а вие искате да им ги разширите.
Местната власт трябва да си изгради капацитета. Децентрализацията означава повече права и повече задължения. Има достатъчни възможности за спиране на незаконното строителство. Не може да бъде узаконявано каквото и да било без съответните документи. Така че не би трябвало да има незаконни обекти.
Но проверките на ДНСК ви опровергават. - Разбира се, случва се, защото българският гражданин масово нарушава закона.
